Таня Шелхорн

Изведнъж прозвучаха странноободрителни звуци, които поеха контрол върху летящата пелерина. Ерта почувствува, че разбира езика на музикалните тонове, обясняващи съвсем непринудено механизма на действие: там, татам, тата, тата, там!
- Там, татам, тата, тата, там! - повтори тя.
Много доволна от нейното усърдие, долетялата отнякъде малка нощна музика, продължи урока си с леки закачливи звуци, нежно прошепна два пъти най-важното правило при летене и с нарастващ устрем издигна пелерината нагоре. Тя запърха с криле, завъртя се в кръг, изви опашката си нагоре и затрептя като балерина на палци. Музиката я подкани да направи малък екзерсис и тя свенливо полетя напред - музикалните тонове я подкрепиха и окуражително кимнаха да повтори упражнението. Този път в полета личеше повече увереност, музиката я поощри с няколко възторжени тона, а после грациозно я спусна надолу и тя кацна точно пред портрета на д-р Кристиан.
- Там, татам, тата, тата, там! - затананика той заедно с музиката.
- Там, татам, тата, тата, там! - повтори Ерта точно урока по приземяване.
С притворени очи и леко усмихнат, д-р Кристиан стоеше, заслушан в музиката, като дирижираше плавно с дясната си ръка, а с лявата потупваше ритмично върху сърцето си. Всички го гледаха в захлас и постепенно започнаха да разбират живото чувство за хумор, поднесено с изящна елегантност в този малък музикален урок по летене.
- Там, татам, тата, тата, там! Там, татам, тата, тата, там! - запяха всички едновременно с него и той възторжено изрече:
- Волфганг Амадеус Моцарт! - музиката се сниши деликатно и даде предимство на разказа: - Родихме се почти по едно и също време, живяхме и творихме в една и съща епоха! Но великият композитор скоро напусна Земята… - гласът затрепери леко от вълнение - а аз останах още дълги години след него… - музикалните звуци придадоха заканителен оттенък на своята игра и шеговито изтръгнаха следните възторжени слова: - И бях свидетел на цялата грандиозност и сила, с които неговата музика завладяваше Света!
- Там, татам, тата, тата, там! Там, татам, тата, тата, там! - потвърдиха изреченото странните тонове и закачливо започнаха да играят на криеница пред зяпналите от почуда Кукли. Те въртяха глави в различни посоки, забиваха поглед надолу и току стреснато подскачаха нагоре, търсейки тези игриви звуци, увлечени от тяхното жизнено темпо.
- Малка Нощна Музика! - представи с възхищение д-р Кристиан безсмъртната творба на гениалния композитор и излезе от портрета си. - Време е да полетим към нашата цел! - прозвуча гласът му сред притихналите герои, устремили поглед навътре в себе си, поглъщайки всяка негова дума. Музиката красноречиво го подкрепи, издигна се триумфално нагоре заедно с пелерината, даде своите последни указания за летене и тържествено въведе цялата компания в трептящия от светлини екран.

***

Никой не разбра как се озоваха под звездното небе! Резедавата пелерина с разперени широки криле и подвита нагоре опашка, управлявана твърде професионално от Ерта, летеше уверено и плавно, а над нея се полюшваше издутият от червенина, яркосветещ балон на мистър Талиман. Хванати за ръце, умълчани и вглъбени в себе си, всички чувстваха присъствието на д-р Кристиан, заслушан в романтичната мелодия, която с нежен лиризъм изразяваше съкровените му мисли и преживявания. Сега той беше невидим, но те усещаха всеки негов жест и движение и виждаха ясно израза на лицето му.
Приказната гледка ги изпълваше с емоционалност и те удивени въртяха очи ту към небесния купол, обсипан с безброй звезди, ту към потъналия в разноцветни светлини град. Малката нощна музика разказваше своята малка нощна приказка, за една малка нощна разходка с летящата пелерина и учудените кукли в нея, освободили се от своите кутии и найлонови обвивки и полетели на воля между небесните и земни светлини! Никой не искаше да обърне поглед назад - там, където остана тъжната спалня! Преживяното в нея сякаш се беше изпарило от сърцата им, като кратък летен дъжд… но една капчица остана и заблестя в очите на всички: …когато музиката задъхано зашепна за спящата Дарина с разплаканото лице, която беше все още в тая проклета спалня… но видя насълзените им очи и отново зашепна гальовно, че много скоро и тя ще се присъедини към тях и неусетно ги приближи до терасата, обикаляща една от двете високи кули на старинната катедрала.
Ерта демонстрира за сетен път своя висш пилотаж: доближи се до парапета, изправи върху опашката целия летателен апарат, който изви силно назад крилете си и опъна леко напред своята качулата глава. Образува се една романтична пързалка, която грабна блестящите сълзи и предизвика радостни усмивки! Всички се плъзнаха с голямо удоволствие и безпрепятствено стъпиха върху терасата. Ерта се завъртя в оригиналната си пилотска кабина, протегна изящните си крака по дължината на своята чудна дреха и плъзгайки се надолу, я придърпа върху раменете си. Пелерината мигновено възвърна предишните си размери и елегантно се развя след нея.

***

Щом високите токчета на резедавите Ертини обущенца докоснаха каменния под, придружаващата ги Малка Нощна Музика приветства всички с поредното си изпълнение в такта на старинен френски танц, наречен Менует! Мистър Талиман се поклони галантно и сияещ от щастие, пристъпи към Ерта. Тя направи лек реверанс и двамата откриха малкия нощен бал върху величествената фасада на “Гросмюнстер”!
Берта и Ханс се спогледаха, кимнаха си с леко приклякване и се разположиха върху западната част на терасата. Сузана и Люсиен заеха източната и като се поклониха грациозно един на друг, пристъпиха с изискани реверанси към този аристократичен танц, вживявайки се в неговата артистична епоха. Всички останали се събраха на северната свободна страна, освобождавайки площта за танцуващите двойки. Малките Мануел и Нани не се сдържаха и скочиха от прегръдките на Хари. Застанаха един срещу друг - имитирайки съвсем успешно най-професионално танцуващата двойка, и се включиха в малкия нощен бал. Мери Лу и Хари си смигнаха многозначително и последваха примера им.
Розата се усмихна сама на себе си и тъй като нямаше кавалер, реши да се превъплъти на цвете и така да изиграе този танц за двама. В този момент обаче към нея пристъпи Вълчан и с изискан реверанс я покани да танцуват заедно. Тя се опита деликатно да откаже, защото не искаше заради нея да се разделят с Лапен, но той вече шепнеше загадъчно на ухото й, че неговата мисия е друга: желае да поднесе на всяка двойка свое собствено стихче на френски език!
В същия момент бързото и живо темпо го подгони и той се шмугна между танцуващите Кукли. Поднасяше на ухо своите пожелания, които предизвикваха лудо вълнение у всеки, към когото биваха отправяни и те се впуснаха след него в тази весела гонитба. Завъртяха се по цялата четвъртита тераса като неспирна въртележка, зашеметени от възторг и опиянени от щастие!

***

Два категорични музикални тона сложиха край на малкия нощен бал и чудната Малка Нощна Музика привлече тяхното внимание чрез една наситена с мълчание пауза. Когато сладостното опиянение отшумя напълно от главите им, тя тихо ги поведе към югозападната част на високата тераса, изчака деликатно всички да се настанят покрай парапета, за да виждат добре, и стовари пред изумените им погледи голямото водно око!
- Там, татам, тата, тата там! Там, татам, тата, тата, там! - Нежно ги повлече след себе си и те видяха, че широката синя лента се движи точно под тях, а наоколо греят светлините на Little Big City! И понеже дъхът на всички беше замрял от удивление, а д-р Кристиан мълчеше, потънал в своите спомени, прелестната Малка Нощна Музика плъзна още веднъж своите сладостни звуци по същия маршрут!
Д-р Кристиан заговори тихо, без да скрива вълнението си и музикалните тонове, с присъщото им шеговито настроение, се промъкваха между неговите думи, като ги потвърждаваха гръмко или следваха шепнешком.
- Цюрих - любимият град на Дарина! Голямото тъмносиньо око - това е Цюрихското езеро, а двата реда сълзи изтичащи от него, се събират в тихата река Лимат, върху чиито брегове е възникнало древното селище Турикум! - Замълча за миг и продължи с усмивка в гласа: - Вие работихте дълго в този град и много хора ви познават и помнят досега! - Куклите трепнаха изненадано, но никой не издаде звук. - Прочутият “Хайфишбар”, в който играхте безброй пъти, се намира недалеч оттук - ей срещу оня мост!
Музиката определи посоката на гласа и стовари няколко акорда върху моста! Те прескочиха “Лиматкей” и резонираха в отсрещната сграда на ъгъла, от която изскочи право нагоре една червена неонова акула. Главата и опашката бяха натурално изобразени, но тялото се оформяше от изрисуваните артистични букви - Haifisch - които се нижеха една след друга като скелет. Акулата се задържа във въздуха от няколкото възторжени тона в нейна чест и плавно започна да се гмурка между покривите с опашката надолу. Когато над тях остана да свети само неоновата глава, поклащаща се безмълвно с отворена челюст, музиката отново я подхвана и издигна нагоре, като този път се виждаха само трите букви “Hai”, което значи - Акула. Но шеговитата Малка Нощна Музика май че искаше да каже нещо друго, защото подхвърли още два пъти светещото “Hai” и закачливо го раздруса като поздрав! Д-р Кристиан, който беше запознат с особеностите на швейцарския немски диалект, обясни, че “хай” означава също - “у дома си”!
- Там, татам, тата, тата, там! Там, татам, тата, тата, там! - подвърдиха в едно музикалните звуци и червената неонова глава.
- Акулата иска да каже, че си е вкъщи и ви очаква! - загадъчно прошепна невидимият глас и след кратка пауза ги подсети да я поздравят.
- ХАЙ! ХАЙ! ХАЙ! - завикаха радостно всички.
- Там, татам, тата, тата, там! Там, татам, тата, тата, там! - отвърна на поздрава Акулата, показа се в целия си ръст и въртейки се върху разцепената си опашка, затанцува между покривите. После се поклони два пъти на своята малка нощна публика и устремно се гмурна надолу.
- ХАЙ! ХАЙ! ХАЙ! - замахаха с ръце щастливите Кукли и направо им идваше да полетят от терасата на “Гросмюнстер”.
Всевиждащият д-р Кристиан и неговата любима Малка Нощна Музика дадоха заповед на Пелерината, която моментално изви криле и опашка, всички заеха местата си и с последните тържествени звуци се издигнаха нагоре!