БАЛЕРИНАТА
Високо, високо… Още малко…
Балерината изпъна снага като тънка струна, повдигна се на палци, съсредоточи се, събра в една светла точица мисъл, съзнание, свръхсъзнание… Сля себе си с безкрая… Потъна в дълбините на всемира и започна своя танц… Танц на движение, мелодия, разказ, фантазия…
Малката балерина отдавна бе надраснала реалностите на този живот. Със своята безпощадност и грубост, с тежките си правила, въдворени през хилядолетията от вкаменилите душите си хора, той често я поставяше на колене. Китките й се втвърдяваха от опитите да се изправи отново. Дланите й бяха издрани до кръв, коленете охлузени. Но балерината притежаваше нещо много силно, много лично свое, което като спасителен пояс я обгръщаше и предпазваше в най-тежките мигове, повдигаше я и й даваше шанс да се съхрани и оцелее. Нещото, на което дължеше съществуването си и до днес, бе нейното силно въображение, способността й да се оттегля от реалността и да се пренася в онези тънки светове, където по право бе нейното истинско място.
Защо беше дошла в този живот? Самата тя не знаеше точно, но вътрешно усещаше, че щом е тук и сега, значи е трябвало.
Понякога нашата същност е изолирана от информацията съзнателно - не по своя воля, а по волята на някой, който стои много над нас. И може би, заедно с нас, е определял сценария. А после е заличил следите, скрил е ключа от съзнанието ни, за да изявим по-добре себе си, по-естествено и интуитивно да изтанцуваме танца на живота си - така, както можем. Вероятно така ще докажем докъде сме стигнали в развитието си като личности, доколко ще съумеем да преодолеем препятствията, които ще ни научат на нещо и ще ни повдигнат на следващото стъпало.
Малката балерина пристъпи плавно напред. Опипа с върха на пръстчетата си непознатото пространство. По тялото й преминаха студени тръпки на страх, недоверие. Всичко бе толкова чуждо, така различно и плашещо. Но тя бе длъжна да продължи. Спре ли, предаде ли се на сковаващия я ужас, никога повече нямаше да има шанса да танцува на тази сцена, да сътвори чрез движенията си нещо велико и стойностно, да се изяви и докаже таланта си на добра балерина.
А дали наистина беше добра? Това единствено тя можеше да покаже.
Балерината затвори очи и мисълта й я понесе напред и нагоре. Пред съзнанието й се отключиха тайните двери на сътворението и оттам нахлу светлина. Това я окуражи и тя отпусна душата си, която олекоти скованото тяло.
Да! Ще изтанцува своя танц - така, както може. Ще вложи цялото си майсторство, натрупано през годините на пребиваването й в този живот. Ще вложи целия си устрем и всичко светло, което бе попило в нейната личност. А времето после ще съди - какво е сътворила, как е танцувала, доколко се е справила.
Музика - далечна, едва доловима, се вплете в пространството с плахите стъпки на балерината. А около нея, като малки светулки в мрака, потрепваха искри светлина. Дали звездите бяха решили да слезнат по-ниско, за да гледат отблизо нейния танц? Или мечтите й се бяха издигнали до слънцето и се бяха възпламенили от лъчите му? Все едно! Важното бе, че балерината се почувства окуражена. Потънала в света на своето въображение, почувства красотата, мъдростта и подкрепата на онези тънки светове, които я вдъхновяваха. Твърдата материя бе тежка и трудно разбираема за нея, но нямаше друг изход, освен този - да я преброди с помощта на светлината, пречупена през самата нея!
Малката балерина танцуваше, все още притворила очи, но с по-сигурни стъпки. Дано Господ отгоре я удостои с поглед и с мисълта си да подкрепи нейния танц - танцът, който ще хармонизира всеки, докоснал се до него.
