Марин Ботунски

Първата книга на Людмил Рашев “Мълчание от думи” бе отпечатана от Издателска къща “Будилник”, 1992 година. Радушният й прием от читателите, високата оценка от литературната критика бяха последвани от литературната награда “Светлоструй”. Надя Попова се отзова така: “…днес, когато толкова неща свършват, преди още да са започнали, когато нематериалните ценности са натикани дори не в килера, а на бунището, появата на дарование от такъв порядък е още по-ценна.”
Людмил Рашев не се забърза да издава новонаписаното, да брои на колко книги е автор. Той преодоляваше една от най-претенциозните трудности в литературата - да се изчиства шлаката, макар и от живо тяло, да се оголват проводниците - нерви, с които поетът може да долавя и най- нежната радост, и най-тихите стенания на човешката и на обществената душа.

Десет години отделят първата стихосбирка на Людмил Рашев „Мълчание от думи” от „Килерът”.
В предговора към стихосбирката „Килерът” съм писал: “В поколението на четиридесетгодишните той е един от най-талантливите български поети.
Като човек плах. Не борбен. Ненатраплив. Послушен, но непроменим. Мек, но отстояващ до край вярата си.
И както е на вид бавен, не бързащ, той се вглежда с погледа на часовникаря в детайла на думите, в съзвучията, в галенето и чуждеенето им. Длетото, с което работи, е бавно, но фино. Вече пета година очуква дребните „кривини”, „младежките пъпки” на ярко отличаваща се книга сред „масовото производство” на връстниците…
Людмил Рашев не бързаше да издаде втора книга, но бързаше да търси отговорите на този прекалено стар „нов начин на живот”, в който талантът е набутан в килера. Народът е в килера. В гостната - посредствеността.”

И ето - десет години след „Килерът”, Людмил Рашев е пред съда на читателя със стихосбирката „Без думи”. Какво мога да кажа за тези десет години „без думи” и за „Без думи”?
Мълчанието на поета Людмил Рашев бе предизвикано, или породено, или съпроводено от поредица лични и обществени причини. В това десетилетие той бе стрелочник, журналист, библиотекар, учител, зав.личен състав в Товарни превози - Мездра, нощна охрана, безработен… Синът завърши висше образование и остана на работа в София. Съпругата замина на работа в Италия, там отиде да учи и дъщерята. В същото време държавата ни се развеждаше: с Труда, с Духовността, с Добродетелите.
Четири или пет години Людмил Рашев не написа нищо, потресен от ставащото в него и около него. Остана и без работа - предприятието му бе ликвидирано. После, както дълго боледувалите на легло се учат да ходят, той се „учеше” отново - да се върне при високата поезия. Не беше му лесно, дребни синини от „проходката” личат и в тази книга.
Но пък е израснал Гражданинът. В „Без думи” Людмил Рашев, заедно с великолепно изградените - художествено и технически - стихотворения, ни предлага стихотворения с висок граждански градус, в които едно към едно е почувствана болката на народа, на Родината ни България: от раздялата с милион млади български синове и дъщери, тръгнали да се „спасяват” в чужбина, от ширещата се безработица, от безперспективата, безнадеждата, от неуважението към труда на бащите и майките (пенсионерите), от това, че „всичко в България се продава”, че българите купувачи са все по-малко, а продажниците - много.
В стихосбирката „Без думи” Людмил Рашев, се изповядва в любов към България. Това е книгата на личната Му и обществената Ни болка. Книга, в която, както се пошегува един приятел, Пушкин е отишъл в дома на Некрасов. Книга на надарен поет. Книга на отзивчивия Гражданин, на гражданската съвест. Книга, която е добре всеки да прочете.