Рихард Демел (Richard Dehmel, 18. 11. 1863, Хермсдорф, маркграфство Бранденбург - 08.02. 1920, Бланкенезе, Хамбург) е немски поет - символист и прозаик. Завършва гимназия в Данциг. Учи естествени науки, икономика и философия. Работи като застраховател в Лайпциг, после се занимава само с литературна дейност. През 1894 г. създава списание „Пан”. Пътува из Италия, Гърция, Швейцария, Холандия и Англия. Участник в Първата световна война, в която е ранен (1916) и впоследствие умира от раната си. Поетични книги: „Изкупление” (1891), „Но любовта” (1893), „Жената и светът” (1896), „Двама” („роман в романси”, 1903), „Сляпа любов” (1912), „Красивият див свят” (1913). Пише и социална лирика. Автор на драмите „Спътникът на човека” (1895), „Михел Михаель” (1911), на автобиография, излязла посмъртно (1922).

Публикации:

Поезия:

ТРАГИЧЕСКО ВИДЕНИЕ/ превод: Николай Лилиев/ брой 49 март 2013