ЖИВИТЕ ФАКЛИ
През 1969 г. чешкият студент Ян Палах се самозапали на Вацлавския площад в знак на протест. Смъртта му го превърна в национален герой. Пражката пролет възхити света, който му издигна паметници, възпя го в стихове и песни. На негово име кръстиха астероид и италиански остров. Примерът му се превръща в епидемия. През 2003 г. 6 младежи в Чехия се самозапалиха.
Но чехите имат и един друг национален герой - Ян Хус /1369-1415/, изгорен на клада заради „еретически” мисли и действия, вожд на чешкия народ в националноосвободителната му борба против немското мракобесие. В тъмните векове на Инквизицията.
Февруари на 2013 г. ЗИМАТА НА НАШЕТО НЕДОВОЛСТВО! Многохилядни протести срещу ЧЕЗ, Енерго-про и EVN, преминали в протести срещу монополите, партиите, мафията, кметовете, областните управители и партиен елит. На плакатите се чете: “СМЯНА НА СИСТЕМАТА!”, „ВЪРНЕТЕ НИ ДЪРЖАВАТА!”. Пълноводните реки от хора в 35 града на България извикват забравените стихове на Смирненски: “Тълпите повел бе Спартак!” и „Ний всички сме деца на майката земя!” Пазителите на статуквото са изплашени. Не се ли е събудил духът на Маркс?
20 февруари, 2013 г. Пред кметството на Варна се самозапалва младият чаровник на 36 години Пламен Горанов. Хиляди полагат цветя на лобното място и го изпращат до вечния му дом. Хиляди носят камъни за растящата ГРАМАДА срещу кмета на града, вдигната пред общината. 6 март - национален траур. Бунтът възмъжава. Запалват се и други, налице е опасност от епидемия. Правителството на ГЕРБ пада. Служебен кабинет, възможно по най-лоша кройка! Има ли фатална предопределеност в името ПЛАМЕН и ГОРАНОВ? Или просто ирония на съдбата?
Ян Палах и Пламен Горанов загиват геройски за своя идеал. Но идеал разногласен. Пламен показва, че посоката към демокрация не е необратима. По смелост, честност и лично обаяние те си приличат. Но идеалите им са различни. Затова и отношението към саможертвата им е различно. Все по-често ставам свидетел как се опитват да неглижират делото на Пламен, да обсебят саможертвата му, да го мерят с различен аршин, да го превърнат от герой в малодушен страхливец или в дребна пионка, манипулирана от „дългата ръка на Москва”. Един от първите, лансирал тази идея, е злополучният въжеиграч Иво Инджев.
Но я да помислим? Кой издигна лозунга, превърнал се в протестно движение, „Окупирай Уолстрийт!” Не стана ли това в САЩ, за да тръгне българинът с плакати, на които пише „Окупирай Орлов мост”! Защо търсим рогатия в Москва, когато той е новият ГОЛЯМ БРАТ САЩ?!?
В предаването си от 18 март Милен Цветков бе поканил половин дузина красиви момичета, за които животът е прекрасен. Отгледани в копринени чаршафи, с осигурено от бащи бизнесмени или най-малко заможни граждани бъдеще, от елитни столични гимназии, очакващи блестящо бъдеще на успели в живота, те вкупом осъдиха Пламен, говорейки високопарно за това как той не трябвало да се самоубива, а да „търси нови опции”. Съжалих ги. Съжалих ги тъй, както Вазов е съжалил един набеден литературен критик, който обвинил Кочо, че убил жена си и детето си и се самоубил, а трябвало да се бори. На това Вазов отговорил по вазовски: „Гледай ти ум! Ами че това е история!”
Пламен не се самоуби. Самоубиха го. Самоуби го опороченият преход, фалшивата демокрация, която ти дава право да крещиш, но никой не те чува. Нещо като в прочутата картина „Викът” на Едвард Мунк. Пламен, новият символ на онеправданите, на борците срещу скъпите лимузини на мафията, по сърце и душа алпинист! Наивно готвел се през времето на същата тази „демокрация” да изкачва върхове.
Гледах и слушах в „Челюсти” на Диана Найденова как психолог и богослов обговарят витиевато, постъпката на Пламен. Психологът изрази нужното съчувствие и уважение към трагично загиналия млад човек. Охраненият теолог, леден като айсберг, заяви, че Пламен е грешник по всички канони на църквата и ще отиде… в ада. Той призова да следваме обръщението на новия ни патриарх, един вид клетниците да не правят така. Водещата бе шокирана. Но къде е превенцията, попита тя.
Защо Ян Палах е герой, а Пламен Горанов - грешник, запътил се към ада? Във всеядния в. „Уикенд” платената говорителка на „демокрацията” и съсценаристка /заедно с фъфльото Любен Дилов-син/ на миш-маша „Седем часа разлика” Милена Фучеджиева в реквиема си за Пламен, изплакан с крокодилски сълзи, пише: „Ако българите се бяхме палили, когато чехите го правеха, сега Пламен щеше да бъде жив!” Ами защо не се запалихте, г-жо, щом сте знаела, че това е пътят? Тя също размахва пръст: „Никой никога повече да не следва примера му!” Преуспели зад океана българи, не се ли срамувате? Не само Пламен изгоря. Преди него изгоряха хиляди, които не могат да си плащат сметките, неимоверно вдигнати от американски компании. Преди него изгоряха майките с количките, инвалидите, пенсионерите. Преди него изгоряха безработните и гурбетчиите. Преди него пламна България. И, докато тя гори, котерийните битки не стихват и партиите редят списъци, инерцията продължава. А пламъкът е като атома - може да служи на градивни и разрушителни цели!
Пожелавам на уважаемата г-жа сама да си отговори защо не се палеше някога българинът, а ако не е в състояние да го направи, ще й подскажа. Защото токът, водата и храната бяха на символични цени, защото имаше работа за всички, защото здравеопазването и образованието бяха безплатни, защото нямаше наркотици, монополи и мафия. Защото лоша или добра, имахме социална и социалистическа ДЪРЖАВА!
