Лалка Павлова

Говореше за новата си книга,
за всички “випове”, събрани в нея.
Ала до малкия човек не стига
на словото му “златната” идея.

За атовете, ритащи се злобно,
заложил сякаш тайни папараци,
изнася информация подробно -
тя струва много финикийски знаци.

Лъжа е, че с “Лъжата” той се грижи
за всички нас - за мен, за теб, за него.
Усеща се, че мисълта му движи
едно болезнено ранено его.