Димитър Василев

ПОРТРЕТ

Рисувайте, художници, лицето.
За мен портретът женски е в гласът.
Аз обожавам формите, но звуковете
са истинския дух на всяка плът.

О, говори! Ръцете ти ще пусна.
И даже лампата ще загася.
Аз искам твойта обич да почувствам
не в мимиките, а в гласа.

Да мога по извивките му тънки
да нарисувам твоя профил мил -
с ония колебания и гънки,
с това, което и от теб съм скрил.

Очите своите очи играят.
Сърцето мами с празни тържества.
Гласът умира малко преди краят,
за да остане жив подир това.

Ти говори! И, моля те, не питай
защо тук всички влюбени мълчат.
Омръзна ми да вярвам на очите.
Да ме излъже искам днес гласът.

НЕЖНОСТ

Необяснимо! Ти си нежност,
вълнение и топлота!
Нов този свят, лишен от обич,
не мисля, че си любовта.

И те приемам като чувство,
като възторг, като печал,
като съдба, която Обич
не съм все още назовал.

Така животът ми скитосва
по звание неуточнен,
на думи почетни оскъден,
ала от нежност не лишен.

ТИ САМО ПУСНА МОЯТА РЪКА

Не искам да те срещна.
И не мога.
Защото може би
не сме се разделили.
Ти само пусна моята ръка.
(Една загубена ръка
не е раздяла.)
Не си отиде. Не затръшна
с гръб вратата.
Следи по камъка
на връщането
не остави.
И все пак аз не искам
да те срещна.
Боя се да те срещна,
за да не узная,
че в лудото движение
на световете
една загубена ръка
е всичко.

***
Профила на хубав дъжд
е запазен в моя спомен.
Изваля се наведнъж -
вече цял живот го помня.

Как нестихващо плющи
в приютилия ни покрив:
дрехите ни, младостта
и целувките намокрил.

Кратък дъжд, почти порой,
с теб завинаги обичан.
… Не по устните ни - той
днес по миглите се стича.

НЕЖНО ПОСТОЯНСТВО

Не го разбирам… Ала влюбен
се чувствам - без да знам в кого,
изобщо някого обичам ли!
Това безименна любов е.
Но все пак е любов. Реална.
Защото с нея съм щастлив.
Защото аз не търся друга.
Защото ме изпълва тя
с необяснимата си нежност.
Не го разбирам.
                      Но е хубаво
като завръщане в родина,
което всичко обяснява.

СМЯХ

Забравям броя на годините си
(както звездоброеца звездите).
И сред вечно младите вселени
вечно млад се осъзнавам.

Лудувам даже - с този мой
безумен навик да се смея сам
на смешното у себе си.

За съжаление
                  друг смях
не ми остана вече.