Здравко Петров

Здравко Желев Петров, български критик, литературовед, есеист, публицист, е роден на 13.06.1928 г. в град Шумен. Следва право (1947-1949). Завършва философия в СУ „Св. Климент Охридски” (1954). Публикува от 1949 г. - в. “Литературен фронт”. Редактор във в. “Народна младеж”, в. “Народна култура” и сп. “Септември”. Аспирант в Академията за обществени науки при ЦК на КПСС (1960-1963). Работи в Института за литература (1963-1999). Професор. Завежда отдел “Критика” в сп. “Пламък” (1970-1972), заместник-главен редактор на в. “Литературен фронт” (1973). Член на СБП. Книги: „Тодор Павлов” (в съаторство с Н. Попов, 1958); „Срещи с големи и малки” (1962); „Асен Разцветников” (1963); „Вечни спътници” (1966); „Литературни силуети” (1966); „Мъдростта на древните митове” (в съавторство с Цветан Стоянов, 1968; 1975); „Личности и съдби” (1970); „Профили на съвременници” (1973); „Законно и незаконно родени умове” (1976); „Критика и критици” (1977); „Тръбачът. Биография на Гео Милев” (1977); „Избрано. Портрети на поети” (1978); „Силуети на любими автори” (1978); „Асоциативни пътувания” (1980); „Моят свят” (1980); „Творци от няколко поколения” (1984); „Възрожденци” (1987); „Критици” (1988); „Поети” (1988); „Страници за поезията” (1988); „Приказници” (1990); „Пред саркофазите на историята” (1996); „Историята като безумие” (1997), „Изкуството на критика” (2003). Съставител и редактор на редица сборници. Умира на 23.03.2000 г. в град София.


Публикации:


Публицистика:

МОСКОВСКИЯТ БЪЛГАРИН/ брой 49 март 2013