БЕРАЧИ НА ТЮТЮН
БЕРАЧИ НА ТЮТЮН
Зората пее будна песен,
а толкова е сладко да се спи -
то сякаш някакъв магесник
клепачите за сън е залепил.
Но пак пружината на навика
в главата ми тревожно забръмча -
поскачам в миг и бързо ставам,
и чувам как ушите ми бучат.
Че нямаш вече сили - нищо,
тук длъжен си да бъдеш автомат.
Животът ни като стърнище
е легнал върху черната земя.
И ей из нивите чевръсто
берем с катран натегнали листа,
ожулихме си вече пръстите,
а в жилите съсири се кръвта.
Приведени, без ред и сгърчени,
ний пълним бързо кош след кош тютюн -
ще ни израснат скоро гърбици
и гърбави ще ходиме след туй.
Отгоре се е спряло слънцето
и жули бясно с огнени лъчи -
от мъка ни изсъхна гърлото,
с катранен вкус езика ни горчи.
И прегладнели, изморени,
пренасяме тютюните на гръб,
от болка сви ни се корема,
а кошът реже като остър сърп.
И струва ни се невъзможно
така животът собствен да тежи -
от яд ни се събира кожата,
а пулсът бие с гняв неудържим.
О, как теглото ни омръзна
и колко бързо зрее мисълта:
да хванем на живота мързела
и с мъст да му изсмучеме кръвта!
1937
ОТГОВОР НА МАЙКА МИ
Получих ти писмото, майко, с радост
и как ме стопли твоят мил привет!
Загрижена за мойта смела младост,
ти пак ми пращаш майчински привет.
И пишеш ми да бъда по-разумен,
да стъпвам предпазливо в своя път,
че хора лоши и с нечисти съвести
и мен не ще пожалят и търпят.
И чакаш ме отново да се върна,
да чуеш пак любимите ми речи,
когато със другарите до съмнало
пред теб се разговаряхме сърдечно.
Ти много, майко скъпа, се тревожиш
и всичките опасности пресмяташ,
но чувствам, че в сърцето си не можеш,
не искаш да остана от борбата.
И зная аз, че ти ще бъдеш горда
- макар че скръб сърцето ти ще трови -
дори когато утре би изгубила
и своя син любим и непокорен.
1938
