Юлий Йорданов

Един век измина откакто българският войник извърши своя нечуван героизъм по време на великата епопея на Балканските войни през 1912 и 1913 година. За една нощ превърналите се във воини български земеделски труженици и занаятчии проявяват неописуема храброст и само за месец успяват да поставят на колене петвековния си подтисник - Османската империя. Онова, което днес силно впечатлява е фактът, че сто години след Балканските войни имената на нашите предци, воювали, а мнозина и пролели кръвта си за постигането на националния идеал, тънат в забрава. Ето защо иска ми се да разкажа за един от плеядата - ломчанина Йордан Николов Марков - моят дядо.

Особено осезаемо е неговото участие във военния конфликт между Османската империя и съюзените Сърбия, България, Гърция и Черна гора, продължил от 26 септември (9 октомври по нов стил) 1912 до 17 (30) май 1913 година. Победата на съюзниците слага край на петвековното османско господство на Балканския полуостров.
В Източна Тракия от началото на октомври до затишието в бойните действия през ноември се разгръщат три големи сражения между българските и турските войски. В хода на Лозенградската операция на 9-10 октомври турската Източна армия начело с Абдулах паша настъпва от Одрин и Лозенград на север, но преди да стигне границата се сблъсква с настъпващата насреща й Първа българска армия, която отбива опита й за излаз на Одринския гарнизон. Десният турски фланг попада под ударите на Трета българска армия, извършила преход през Странджа иззад Първа армия. Основните боеве се водят край селата Муратчалъ и Кайпа, Гечкинли, Селиолу, Ескиполос, Петра и Ериклер. Турските войски са обърнати в бягство и на 11 октомври българите завладяват без бой Лозенград и укрепленията му.
След тази победа новосъздадената Първа източна армия заема района около Люлебургас, а Втора се разполага в околностите на Бунархисар. На 15 октомври те се сблъскват с напредващата Трета, подкрепена по-късно и от Първа българска армия. Сражението продължава шест дни при числен превес на турците и променлив успех. Противниците от двете страни на фронтовата линия дават общо над 40 000 убити и ранени. Опитът на турския командващ Махмуд Мухтар паша да пробие левия фланг на българите, за да си върне Лозенград, е пресечен. Под общото командване на генерал Радко Димитриев двете български армии постигат решителен успех с пробив в центъра на турската отбрана.
Тогава нашият генерален щаб, народът и армията показват на Европа и света каква трябва да бъде една съвременна войска, каква е съвременната война и как една малка и спокойна земеделска България за няколко дни се превръща във “въоръжен народ”. Започва масова мобилизация. Вместо за седем денонощия тя е завършена за три. Двадесет и седем годишният Йордан Марков е сред мобилизираните. Войските напускат казармите и тръгват за фронта. Дядо ми е в състава на създадения при военната реформа през 1890 г. 21-и пехотен Средногорски полк. Тогава от дванадесет пехотни полка с четиридружинен състав се създават 24 полка с дведружинен състав. От 9-и пехотен полк се отделят 3-а и 4-а дружини и така се формира 21-и пехотен полк,чийто гарнизон е в Пловдив. Един от първите му командири е полковник Матинчев, а първият капелмайстор е Емануил Манолов. Към 1 септември 1912 г. полкът се командва от полковник Владимир Серафимов.
По зова на бойната тръба телеграмата за обявяване на мобилизацията е получена в полка на 17 септември в 16 часа. Само няколко часа по-късно започват да пристигат запасните. Полк. Серафимов отбелязва в дневника си „…18.09.1912 г., Пловдив … до вечерта се явиха 6723 запасни долни (в смисъл - младши) чинове”.
След напускане на казармите трета дружина се разполага в района на Широка лъка. Полкът настъпва към Девин в три колони. Лявата колона в чийто състав е 3-а дружина с 8-а планинска скорострелна батария под командването на подполковник Тодор Шарлаганджиев настъпва от Чепеларе към Рожен и отбранява границата. Тази колона има сдържащи действия. Към 29 септември срещу нея са насочени 1000 души башибозук в с. Давуткьой (Давидково); 1200 войници в с. Карлък (Снеготин); 2 табора и едно планинско артилерийско отделение в с. Палас (Рудозем); в Девин и Тъмръш по един табор пехота.
Лявата колона на полка заедно с граничните роти отбранява границата до овладяването на Тъмръш. Противникът настъпва яростно и това принуждава подполковник Шарлаганджиев да иска разрешение за отход на по-изгоден рубеж. Командирът на бригадата не разрешава. Яростното настъпление на противника заблуждава подполковник Шарлаганджиев за вражеските сили.
Твърдата отбрана позволява няколко турски атаки да бъдат отблъснати. И точно тук се завързва голямо сражение. В една от битките намиращият се на сантиметри от Йордан Марков подполковник е ранен. Бойният огън не спира. Виждайки продължаващата ситуация, дядо ми ляга върху ранения си командир и с тялото си го закрива изцяло. След това, здраво хванал се за него, успява да го изтегли на по-безопасно място. Но… приближаващият турчин удря с все сила със сабята си Марков и го ранява в областта на шията. Лявата колона на полка остава в отбрана и засилва фортификацията на позицията. На осми октомври двете колони на полка продължават настъплението към Девин. Дясната колона, предвождана от подполковник Долапчиев, започва настъплението в 7 часа сутринта и в 9 часа влиза в Девин, където вече я е изпреварила 3-а рота. Към 11 часа в града вече е и средната колона на полка предвождана от полк. Серафимов. Войниците са посрещнати с радост от населението.
Настанени в лазарета за лечение, Йордан Марков и подполковник Шарлаганджиев са легло до легло. В момент на просветление двамата бойци си припомнят хода на бойните действия. Узнал истината за своето спасение, командирът предлага дядо ми за повишение в старши чин.
Разбира се, това е награда, която окриля младия мъж, ала той няма с кого да сподели радостта си. Останал шестгодишен сирак - без баща и майка - в една мразовита зимна нощ той е принуден по къси панталонки и бос по налъми да търси завет до един дюкян на главната улица в Лом. Не щеш ли покрай него минава един от бръснарите и като вижда малкия, го съжалява. Взема го със себе си и го отвежда в бръснарницата. Там го приютява и му дава възможност да учи занаят още от ранна възраст. Малкият Данчо се хваща здраво за работата си и овладява бръснарството. Винаги е учтив с клиентите, помага и в домакинството на своя майстор. Така минават година след година, докато - навършил пълнолетие - се явява на изпит за калфа и го издържа успешно. После идва казармата - служи в Шуменския полк. Като артилерист години по-късно е мобилизиран и участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война.

Завърнал се от фронта, Йордан Марков пак хваща бръснача. Преминава от а до я - цялата стълбица на занаятчийската професия и става един от най- предпочитаните майстори-бръснари в Лом. В бръснарницата му, разположена в самия център на града, постоянни клиенти са уважаваните авторитети: кметове, търговци, народни представители, учители, адвокати.