ПОСВЕЩЕНИЕ
ПОСВЕЩЕНИЕ
По челото ще те целуна…
Дълго…
Ще те целуна много пъти…
Много…
И приказка ще ти разказвам -
мълком,
която нося в мен до изнемога.
Нощта се свърши -
и денят ще свърши.
Звезди на свода ще се полюляват.
Докато някой вихър ме прекърши -
ще ти разказвам.
Ще ти посвещавам…
ПРЕЛИВАНЕ
Запрегнат съм във тая дълга проза
на делника
със тежки колела
Не беше моят път постлан със рози.
Не сложих розовите очила.
Но в драмите, и в яростните схватки
на образи, възвишени и зли -
все тая вяра, романтична, сладка,
която и нагарча и боли.
Във тишината между две сражения,
във отдиха на късния ми час -
се раждат късните стихотворения.
За себе си ги пиша.
И за нас.
Дано във тях не съм допуснал поза -
в живота си до днес позьор не бях.
От стихове извира мойта проза -
и може би
се влива пак във тях.
ДВЕ КАПКИ
След виното,
което с теб изпихме,
божествена камбана прозвъня
и всички грехове си опростихме -
сегашни, и за вечни времена.
След виното,
което с теб изпихме -
причастие ни кръсти… Няма хлад…
А есенните листи потвърдиха,
че няма връщане назад.
След виното,
което с теб изпихме,
запяха отлетелите ята.
и чувствата пияни отрезвиха
две капки в чашата на възрастта.
ДВЕ КРИЛА
Птицата със две крила лети
в делничното наше поднебесие.
Беше ти -
и винаги бъди
другото крило на мойто равновесие.
ДВА ВЪПРОСА
Натрупано е толкова страдание,
такива пропасти от отчаяние,
от ядрени заряди
смъртоносни,
от глад и от неправди високосни…
А ти ме питаш имам ли пътека
и свой компас за дълго пътешествие?
Не знам.
Аз също имам два въпроса:
- Дали ще оцелее днес човека?
- Не почва ли от днес Второто пришествие?
ВЕРУЮ
Човекът и властта -
жестока схема
заложена у всекиго от нас…
Живея в своя дом и в свойто време -
и по-далеч от жаждата за власт.
И може би така съм оцелявал
в годините,
и в себе си до днес.
Заложеният ген за власт и слава
превръщал съм навярно в свой протест.
И може би така съм осъзнавал,
че оцелява оня, който има власт
над себе си.
И себе си раздава.
Така живея.
Тъй умирам аз…
ТОПЛИНА
Изключих всички радиатори -
и зная
на студа цената.
Но включих няколко приятели -
и ми е топло
на душата.
ЗОНА
По площади
и по паважи:
два митинга,
две армии вражи,
предвождани от кухи величия.
А помежду им - България:
люлка майчина,
страна ничия.
ЧЕРНОБИЛ
На Борис Сачанка
беларуски писател - приятел
Отлъчени,
отлъчени,
отлъчени
от себе си и своите деца…
Облъчени,
облъчени,
облъчени
са мислите -
не кръвните телца.
А ето че -
и кръвните телца.
ОЗАРЕНИЯ
Блести росата изумрудена
с небесни капки озарени.
Тя ръси Богове и юди.
А заедно със тях - и мене.
Не е ли малко късно, старче,
за млади чувства ранобудни?
Навярно късно е…
Макар че
ме къпят капки изумрудени…
ЛЪЧ
Дъждовни дни,
в дъждовно хладно лято…
Прогизнаха градини и поля.
С намокрени крила са небесата.
Потъват в кал нозе и колела.
Безделие,
униние
и киша…
Но ако лунен лъч изгрей нощес,
със лунен лъч, в писмо ще ти напиша,
словата, ненаписани до днес.
КРИЛО
Такова вино пият боговете -
такова вино в Лясковец се пие.
Елате тук. Пияни се върнете,
тъй може би ще бъдем трезви ние.
Мой Лясковец, начало във безкрая.
Мой корен-коренище и лоза.
Черковище с Хайдут Сидер,
и с тая
горчива или радостна сълза.
Денят
изгрява, нека да е хубав.
Дръвче да расне, длан да търси длан.
И влюбеният нека да е влюбен.
И да е весел Трифон Зарезан.
Такова вино пият Боговете -
такова вино в Лясковец се пие.
Елате тук и щедри се върнете -
така ще бъдем щедри всички ние.
Денят догаря, залезът е мъдър.
Със своя ум, сърце и труд благат
живее моя град, за да пребъде
в безкрайния житейски кръговрат.
Такова вино пият Боговете, -
такова вино в Лясковец се пие.
Елате тук и мъдри се върнете,
така по-мъдри ще сме всички ние.
А горе на скалата манастирът
белее като ангелско крило,
което злите черни сили спира
и пази моя град от всяко зло.
Такова вино пият Боговете -
такова вино в Лясковец се пие.
Бъди мой корен жив и многолетен -
да бъдем и пребъдем всички ние.
ДАРОМ…
И даром нищо не получих.
И даром
хляба си не ям.
И не оратори ме учат -
какво да дам.
И да не дам…
ЗАЛЪК
Моят залък
е малък.
Но сладни -
не горчи.
Ще съм дребен и жалък,
ако нямам очи,
за да видя дъгата
с двете нейни крила
как прегръща земята
с тия житни поля,
с тоя двор, с тая къща,
с тия нощи и дни,
във които, насъщен,
моят залък сладни.
ЕСЕН
Студени дъждове се спущат.
Трепери мокрото врабче.
Закърпих старите обуща,
А във душата ми -
тече.
През шевовете й прониква
студена мокрота,
печал.
И как напролет ще поникне
това, което съм посял?
ДЪХ
Дори във тази безпределна криза -
все още мога да си облека
и чист костюм, и чиста прана риза,
изгладена от женската ръка.
И мога, чист, да отминавам тихо
край шумните тълпи на тоя град,
да опрощавам,
и да се усмихвам -
под есенния златен листопад.
Но ако златен лист в дланта ми грейне -
преди мъглите,
и преди дъжда,
ще знам, че твоят дъх го е довеял
в най-хубавия ден на есента.
МЪЛЧАНИЕ
Гасне залезът в твойте очи
и крилата на мрака се вият.
Ти едното от тях отсечи,
а със другото -
аз ще се бия.
Имам сили,
и имам замах,
и предател не ми е сърцето.
Туй ти казах, когато мълчах
и димеше между ни кафето.
УХАНИЕ
Навън
ухае на липа -
и аз не мога
да заспя.
Вън
липов полъх прошепти -
не можеш
да заспиш и ти.
Не знам
дали светът заспа.
Но ти ухаеш на липа.
СЪРЦЕ
Сърце без чувства -
пустиня
пуста…
БЛАГОСЛОВ
По повод независимостта на Беларус
Беларус,
Беларус
древна земя и красавица руса,
дълга въздишка в моята проза и стих,
сладко-горчива целувка
на моите устни -
с твоята младост,
и аз на тая моя възраст се подмладих.
Навярно това е брезова, странна магия.
От твойте купалия,
от твойте сладко-горчиви извори пих.
И сега,
на тая моя възраст, продължавам от тях да пия.
Беларус!…
Господи, Боже Всевишни,
благослови я!…
