БОЛНИЯТ
БОЛНИЯТ
Днес на болница играем -
всички ролите си знаем.
Главен лекар ще е Слави -
визитации ще прави.
Медицинската е Блага -
тя инжекции ще слага.
Санитарка ще е Тинка -
ще почиства до прашинка.
Другите, начело с Бини,
са за свиждане роднини.
А за мен какво остава?
Болният ще съм тогава!
Няма как! Млеко, бонбони,
ябълки, нектар, лимони,
всичко трябва да изям -
на роднините кураж да дам.
Донесат ли ми и сладък крем -
ще съм оздравял съвсем!
БРАВО
Аз живея надалече -
във страна зад океана,
но със Алекс всяка вечер,
си говорим през екрана.
Тези интернети! Само,
искам да им кажа: „Браво”!
Двете с Александра няма
никога да се забравим!
ВНУК ИЛИ РОБОТ
С този нов компютър,
с този интернет,
цял ден до минута,
вече съм зает.
Баба ми се мръщи:
- Ама, че живот!
Внук ли имам в къщи,
или пък робот?!
Я, навън с децата,
тичай, бре, дете!
С топката, с играта -
сладко се расте!
КОЛЕДНА ЗВЕЗДИЧКА
В хола сложиха елхичка -
в ъгъла седи,
със играчки и звездичка -
цялата блести.
Днес, обаче, както бягах,
бутнах златната звезда,
стреснах се и се разплаках:
- Ох, ами сега?
В къщи се разсмяха всички,
стаята кънти:
- Ти си нашата звездичка!
Ще ни светиш ти!
КОЛОЕЗДАЧ
Обикалям днеска двора,
също като НЛО.
Днеска ще ми купят, хора,
чисто ново колело.
Ех, до късно денем, вечер,
колелото ще лети,
ще му светят даже вечер
и блестящите звезди.
Но когато го възседнах -
аз от страх се вцепених,
към земята щом погледнах,
като сноп се стрoполих.
Е, не паднах отвисоко…
Как се случи не разбрах.
Но в очите си от болка
през деня звезди видях.
НАЙ-ЖЕЛАН ПОДАРЪК
Нека получават всички
за подаръци колички,
кукли, зайчета, балони,
дрешки, дъвки и бонбони.
Дайте книжките на мене -
тях за нищо не заменям!
Ех, какво ли вътре няма…
трябва да разгръщаш само.
Ще се срещнеш със джуджета,
с Пепеляшка на карета,
с принцове и баронеси,
с омагьосани принцеси.
А отскоро, да ви кажа,
Мечо Пух познавам даже,
и сега със Прасчо, с Ори,
сладко, сладко си говорим.
РИЦАР
Ей ме върху коня.
И със щит в ръка,
с мантия и броня -
рицар съм сега.
Гледам, змей наднича -
хич не ме е страх!
Бързо го посичам.
Става пух и прах.
Хайде, орди вражи -
сам съм срещу вас,
бързо ще ви смажа
на пихтия аз!
Ала в миг юнака
паяче видя
и назад в атака
с коня отлетя.
СЛЪНЧЕВО ЗАТЪМНЕНИЕ
Мама каза, че съм й бил
нежното слънчице златно,
че съм я греел, че съм й мил,
че светя навред необятно.
Както съм целият кален, обаче,
както приличам сега на малаче,
днеска си мисля, че няма
да бъде на същото мнение.
Днеска ще кажа на мама,
че има… слънчево затъмнение.
СЪНЛИВИТЕ МЕЧЕТА
Всички мечета си имат
топли кожуси красиви,
ала пристигне ли зима,
почват да дремят сънливи.
Вънка снежинки танцуват,
смях и пързалки летят,
ала те нищо не чуват -
сладко в хралупите спят.
Що им са тези кожуси,
щом не са зиме на крак,
щом от игрите не вкусват,
щом не играят със сняг?
ТАТКО МИ
Майка ми днеска я няма -
в кухнята с татко сме двама.
- Дай ми месото, Надежда! -
най-напред той ми нарежда.
- Бързо доматите, мила!
Още не си ги измила!?
- Наде, водичка наля ли?
И да не кипне, там стой!
Татко ми пак ще се хвали,
после че сготвил е той.
ТРУДНИТЕ БУКВИЧКИ
Откакто стана ученик -
със мене батко не играе,
изплезил ей така език -
в тетрадката си нещо вае.
Чертичките са криви още
и буквите встрани отскачат,
въздиша батко и се мръщи,
готов е виждам да заплаче.
- Блазе ти, цял ден си играеш -
отчаяно веднъж ми рече -
кога ще свикна, сам не зная,
да правя буквичките вече.
- Спокойно! - рекох му веднага -
със теб не мога, знам, да пиша,
но с друго аз ще ти помагам -
от днес със тебе ще въздишам!
