ОТГЛАС
ОТГЛАС
Не крави, не ниви орни,
ни слава, ни скиптър студен -
прати ми, господи, втори -
да може да пее с мен!
Андрей Вознесенски
Боже, прати го, такъв като мене -
проклятие божие
или божи дар -
да опънем двамата шии в ярема,
да изтеглим двамата равна бразда.
Ако един без дъх падне ничком,
вторият с двоен товар да пълзи.
Но щом някой побегне самичък -
боже, пази !
Боже, прати го - от любов полудели,
като елени рога да сплетем.
Дай му, боже, който от нас оцелее,
за двама да люби до сетния ден.
Прати го, боже,
прати го.
Ако още, боже, не си го открил,
мене, боже с небесното свое индиго
досущ повтори.
Не искам по-слаб пред мен да трепери,
нито пред силен от слабост да вия -
искам със себе си, боже,
да се премеря,
искам себе си, боже,
сам да надвия.
ДОКУМЕНТАЛЕН ФИЛМ
Документален филм. Война.
“В атака!” - ревва командирът.
И като вълна
войниците напират.
След миг съзирам в края на екрана
как един войник със смъртна рана
изпълзява бавно, вбил в земята лакът,
и пълзи напред,
пълзи със вик
”В атака!”…
Знам, на него командирът не разчита.
И медал не ще блести върху гърдите му.
Но си мисля, нейде през екрана вгледан -
няма без ранения войник победа.
И неусетно се надигам - оня воин сякаш,
и пълзя напред,
пълзя със вик
”В атака!”.
Погиб поэт - невольник чести,
пал оклеветаный молвой.
М.Ю.Лермонтов
Не погина поетът.
Изправи се -
жив е,
раната щом не спря да боли.
И, нечакал празни наздравици,
пое своя кръст
- мълчалив.
Злоба и завист,
зли заклинания,
отляво и дясно,
в гръб,
от раните нови връз ранните рани
потъмня
пунктира на правия път.
Но прегърбен -
в поклон -
той ще открие
билки берковски,
живовски коренища,
скришом вари не ракия -
магия:
сърцето омайва, поглед избистря.
А в някой безпътен ноември,
пушката грабва.
Око присвил,
той се прицелва в нашето време -
не да убие -
нас да спаси.
МИР
Войниците маршируват.
Върху им се рони пух от тополите.
Ботушите мачкат мекия цвят.
Един войник обърква крачките.
