Георги Н. Николов

Правителството на ГЕРБ е вече смрадлива история. В нейните дебри бълбукат министрите му хвалипръцковци: ветеринари, спортисти, философи, пожарникари, културно-масовици. Всеки офекалил министерство, в което, ако бяхме нормална държава, нямаше да го пуснат и до прага. И всеки, на финала на управленските си щуротии, лъжещ повече от Лъжливото овчарче на квадрат. Пишат си шестици, че оставяли работещи ведомства. Ако пък имало пропуски, виновна е, разбира се, Тройната коалиция. Сбор от болшевики, фесоносци и царисти - дренки от един и същи дол. Почти четири години гномите от ГЕРБ хленчеха какво наследство са заварили. Какво имане оставят сега? Виртуално, нямащо нищо общо с реалността. Виртуално пращи по шевовете фискалният резерв. В който, обаче, се гонят не жълтици, а изкукали от глад мишки. Виртуално лекуват болниците, заплащани виртуално с прогнозни бюджети от Здравната каса. Хептен виртуални са българската икономика, селското стопанство, екологията, културата, правораздаването, спорта. Външната и вътрешната политика просто не съществуват. Както и равнопоставените контакти с диаспората. Навсякъде - медийна мъгла, думкане в гърдите и крясъци от висока трибуна: „Мале-й, мале, какъв съм бил юнак!”
Не е виртуално наследството на откровените разбойници в Парламента. Лобистките закони, приети от тях, са над две трети. Преди окончателно да бъдат изритани, техни милости допреправяха закони за хазарта и туризма. Наредби на колко педи от морето може да вдигат хотели. Питаха се останала ли е някъде незаграбена гора, плажна ивица и въобще апетитно българско кътче. Харизани ли са срещу гола вода всички подземни и надземни богатства. Ясен ли е нашият човек, дето ще глътне БДЖ и т.н. Не стана дума за социалните язви и за исканите промени в изборния кодекс. Нямаше време, пък и сбраните там нагли извънземни не се занимават с дребнотемие. Но откровено плачат за нов Народен съд. Съставен не от политици, а от гладуващи безработни. От жертви на здравната система и от двуличното правораздаване. От онкоболни, млади майки, парцаливи пенсионери, възпитаници на социални домове, клошари. Идеята е химерична пред законите на тълпата. Те се прилагат веднага, независимо от полицейски щитове и водни струи. Независимо и от политическите партии, които доказаха, че не могат да водят диалог с масите. Едно е да се правиш на трибун в парламентарната зала. Друго - да убедиш хората в правотата си тогава, когато улиците се тресат. Партиите се оказаха изолирани и нежелани. Време беше. Не помогнаха брифинги и фалшива солидарност. Нито дебелоочието на стадо социолози, че хората не знаят какво искат. Знаят, разбира се. Но не знаят как да бранят правата си. Защото десетки години бяха в плен на политически илюзии, Крали Марковци ментета и задгранични месии. Седем милиона тероризирани страдалци заявиха, че всяко прекалено нещо е вредно. Че не щат управленски феодали, а работа, хляб и сигурност. Който може да им ги предложи, е добре дошъл. Който не може - да си пази изборната мутра от изненади…
Сега на старт с предварително опят финал е служебното правителство на Марин Райков. Какво може да направи за два месеца то, освен да подготви следващите избори? Май нищо. Девизът му „Европа, демокрация, икономическо развитие” е изсмукан от пръстите в някоя психиатрична клиника. И въобще не контактува с българските реалности днес. Тъпа близалка за лапнишарани, но не останаха такива. Грубата демографска справка изправя 2,5 млн. работещи срещу 1,5 млн. пенсионери и 700 хил. безработни. Да ядат искат и останалите: деца, младежи, инвалиди, хора от сивия сектор, анонимци в етническите гета. Няма икономика, няма работни места и заплати. Няма работещи държавни структури. Самата държава отсъства навсякъде, освен чрез данъчния апарат. Брутално е заместена с олигархично-монополен апарат. Излишно е да повтаряме вече казани неща. Как с мляскане са лапнати енергетиката, външната и вътрешната търговия, туризма, банковото дело, лекарствените доставки, комасацията на земи, обществените поръчки, пътното строителство. Всичко, всичко, всичко. Публична тайна са картелните споразумения за цените на горивата, зърното, храните, услугите. Покупателната способност е свита до крайност, а 34-те милиарда граждански влогове са дебелашка лъжа. Корупцията стана по-свирепа от рака, покосяващ 50 хил. нашенци годишно. Престъпността също е държава в държавата. Тя едновременно прави компания на монополния държавен модел и успешно се бори с него за надмощие. Официална България днес е кален сбор от олигарси, костюмирани политически престъпници и откровени бандити, броят на които плаши. Неофициалната татковина е тълпа полугладни, уплашени дриплювци, без права, с мътни надежди. Националният обединител Бимбо Сеновалов твърди, че служебните министри са доказани специалисти. Почнали от нищото, но със знания и труд успели да хванат Господ за брадата. Докато гледаме звезди по пладне ще кажем, че всичко, дето приказва, е истина. Със знак минус, дълъг като копраля. Както и да е, Бимбо, лаф да става. По-интересно е какво ще ни дари служебното правителство. Подготвени избори и най-вероятно: продадени на тъмно. Може би нов външен заем от 1 млрд. Страната вече дължи 5 млрд. и всичко трябва да се връща от нас, обикновените бръмбари. Малко политически галоп на място и икономическа юзда на оня, що клати гората. Следва обиране на служебните круши. На сцената фанфарно излизат поредните парламентарни нехранимайковци, под ръка с ново правителство. Решено да осъществи нечувания девиз „Дрън, дрън, та пляс!” за благото на народа. Пак ще се мерджелеят европейски субсидии, инвестиции от рудниците на цар Соломон, нови работни места. Реформи в системата на ланшния сняг, в зрението на къртиците и в бабиното им хвърчило. По традиция и преди, и след тях наш Илия ще е пак в тия. Хора на различна възраст ще преоткрият себе си край контейнерите за смет, магистралната раждаемост ще виши ръст. Вместо да си вадят очите пред компютри, децата могат да спортуват в улични банди, пласирайки дрога. А късметлиите нека тръгнат към странство. Без Шенген, когото гледаме през крив макарон. Пред всички шенгенофили ще споделя, че предпочитам да гледам стотинки в портмонето. Което се случва все по-рядко…
Няма ли реална икономика, няма активна трудова заетост, заплати, потребление, данъчна събираемост. Следователно, всяко правителство у нас е предварително обречено на провал, каквито и програми да снася. Защото ще бъде стопирано веднага във всяко добро начинание. Олигархичните плаващи пясъци не ще му позволят да им отнеме нито троха в полза на обществото. Самите министри също не ще са паднали от небето, чисти като сълза. Те са в креслата по волята на същите тези пясъци и ако не се подчиняват, на секундата са вън. „Новите” парламентаристи ще са там по същата воля - толкова независими, колкото слон от хобота си. Всички лобират за нещо и за подлостта си получават много неща. Пак ще има стари муцуни. Партии, храчещи в общественото доверие и млади негодници, ламтящи да се продадат на точния господар. У нас се сменят сезони, не и политическата клоака. Колкото и бързо да се върти Земята, от управленските върхове няма да изпопадат всички, желаещи да предложат и първата си рожба срещу милиони, власт и медийна пушилка. В България се раждат все по-малко деца. Но се увеличават главоломно кандидатите за чорбаджии. Нещо, непознато на демографската криза. Която замислено се почесва по темето пред този странен феномен…
Протестиращите пък се спънаха в най-негативната черта на националния характер: завистливото неразбирателство кой е по- по- най. И кой да води бащината си дружина. Постепенно ще бъдат бламирани: едни с облаги, други с клевети, че са агенти някому. Отиващите си властници доказаха, че могат да фалшифицират избори. Да разбиват парламентарни групи. Да обръщат гръб на вчерашни съюзници. В ръцете им са всички механизми да разбият и уличните протести. Доколко пък въобще си отиват от властта, макар задкулисно, е друг въпрос. Каква е ролята на Президентството в цялата тая каша - също. Но се очаква стихване на гражданското недоволство, поне до изборите. След тях икономическата и социалната картина ще са все така в кома, даже още по-зле. Тогава на улиците ще се изсипят друг вид протестиращи - без щъкащи насам натам лъчове и без иронични лозунги. Техен лидер ще е крайното отчаяние. Цел: държавните структури, върху които ще изливат яростта си, разбитите магазинни витрини, дъжд от камъни, огън и бой с полицейските вериги. Нашенски вариант на гръцките комшии и арабската пролет. Нови и нови избори без полза. Хаосът чука на българската врата, ала отвътре. Той мрачно дирижира съединение, което прави силата му неуправляема. Много ми се иска да се окажа лош пророк. Но живея в България и зад европейската й фасада няма тайни за истинските зрящи. Ще има ли някога и българска пролет? А някой получавал ли е от умрял писмо?..