Георги Талев

ЛЮБОВ

Всяка вечер идваш разна,
от засада ни издебваш:
вечно някого наказваш,
вечно някого обсебваш.

Уж те пъдим - като чума
(или струва ни се само?),
но разбираш ли от дума,
ти - и малка, и голяма?

И вървиш, вървиш широка,
като слънцето внезапна,
но не в нужната посока -
не от изток, а от запад.

КАКВА ЩЕ БЪДЕШ ОТСЕГА НАТАТЪК?

Във песните се пее: „Ти дойде…”
Ти не дойде,
задъхана се втурна,
удари като вятър във перде -
забързана и безпощадно бурна.

И аз - като почупени стъкла -
се разпилях
безредно по земята…
Та значи тъй - такава си била?
… Каква ще бъдеш
отсега нататък?

***
Първи сняг на съмване поръси
паркове и къщи с нежен прах.
Тази нощ си плакала в съня си:
искам да ти кажа как разбрах.
Сепнах се и сънен се огледах:
сякаш две залязващи звезди,
две сълзи по бузите ми бледи
спяха в две пресъхнали бразди.
Токов удар мигом ме разтърси,
бе натрупал вече мокър сняг…

Тази нощ сме плакали в съня си.
Страшно е, че плакали сме пак.