Цветан Розов

Иван Петров застана пред вратата, на която пишеше “Сем. Петрункови”, поколеба се за миг, след което показалецът му описа парабола и се спря върху бутончето на звънеца. Няколко секунди след това вратата се отвори и пред него застана новата му приятелка Мелодия - цялата светеща в усмивка.
- Честит рожден ден! - произнесе с патос Иван Петров. - На най-хубавата в света, пожелавам всичко най-най-най-хубаво!…
Целуна й галантно ръка и й поднесе връзка с карамфили. Тя озвучи коридора със своя смях, изчурулика едно “мерси” и го въведе в хола. Танцувайки танго, Иван Петров надникна дискретно в остъклената тераса, наостри слух и, след като прецени, че няма друг в апартамента, извика с тържествен глас на конферансие:
- А сега познай какъв подарък ти нося?
Мелодия погледна кутията в ръцете му.
- Обувки.
- Обувки - потвърди той, - но точно какви?
- Не зная.
- От най-скъпите! За 60 лева!
- О, ти ме смайваш! - възкликна радостно тя.
- Ами за смайване си е! - каза Петров. - 60 лева, в края на краищата, не са малко пари!
- Не са - съгласи се Мелодия.
- Съседката кака Пенка ме съветваше да мина само с карамфилите. “Жените - ми довери тя - обичат цветята. А и по-икономично ще ти излезе. Един стрък струва 50 стотинки. Четири по 50 са 2 лева…”
- Правилно.
- А моят приятел Станчо пък ме съветваше да ти купя едни чехли. Защото - каза - и те са подарък. Плюс това струват четири лева!”
- Е, да… така е… - измърмори домакинята и престана да се усмихва.
- Така е, но аз не ги послушах. Ако ще бъде подарък - им казах - да бъде. Няма сега да се еснафя за някакви пари. И още с влизането в магазина викнах на продавачката: “Искам дамски обувки от най-скъпите. Ще ги подаря на моята приятелка за рождения й ден! Тя ми подаде ей тези и каза тъжно: “Блазе на приятелката ви, че има такъв приятел!”…
- Мама и татко отидоха на гости и скоро ще се върнат - въздъхна загрижено Мелодия.
- Така ли? Тогава да уредим по-бързо сметката! Пред тях няма да е удобно!…
- Каква сметка?
- А, една формалност. Да ми напишеш разписка.
Петров остави обувките, извади химикалка и откъсна лист от бележника си.
- Хайде - я подкани той, - аз ще ти диктувам!
- Но не разбирам. За каква разписка става въпрос?
- Разписка, че си получила за рождения си ден подарък на стойност 60 лева. При положение, че се омъжиш за друг, тези ми пари да бъдат върнати в срок от един месец! Отдолу се подписваш и - толкова!
- Шегуваш се, нали?
- Ни най-малко. Ако се омъжиш за друг, тези ми пари ще отидат на вятъра!
- Но аз няма да се омъжа за друг!
- Толкова по-добре за тебе. Няма да ми връщаш нищо.
- Нима… не ми вярваш?
- Аз съм счетоводител и вярвам само на документите!
Тя го изгледа някак неразбиращо, след което отстъпи няколко крачки назад, падна на дивана и започна да крещи:
- Вън! Веднага, ама веднага… вън!…
“Ама че неблагодарница - измърмори обиден Иван Петров. - Аз й нося подарък за 60 лева, а тя ме гони и ми крещи като психопатка!”
Той стисна кутията под мишница и си тръгна, но преди да излезе, се върна, грабна карамфилите от вазата, след което бързо напусна апартамента.
Така завърши един интимен празник преди да се състои.