Здравко Сребров

(със съкращения)

Ние разговаряме за времето. Седнали сме на ниския зид под дивия кестен: аз, Виолета, Снежен, Росица.
Аз искам да разкажа за лятото. За него още не съм разказвал. Няма по-хубаво от лятото…
А Виолета казва:
- Най-хубава е пролетта. Всички поети са писали за пролетта. И за славеите. Само през пролетта има славеи. Нали деренцето е до нашата градина, под лешниците! Там сутрин и надвечер пеят славеите. Аз съм се родила през пролетта.
Снежен пък:
- Зимата е най-хубава. Когато навали сняг, какво чудо става в парка и по алеите. Дърветата са бели като омагьосани. Така ти е хубаво да дишаш ледения прашец. Чак очите ти се насълзяват от хубост… Вземаш кънките и заминаваш на леда… Аз ще стана художник!…
Росица се смее. Тя е най-малката.
- Аз пък най-обичам есента. Есента е най-хубавото време. Тогава има круши… И аз съм се родила през есента.
- Тя пък - все крушите й са в устата!… От ябълката няма по-хубав плод.
- Има - казва Росица - бананите. Тях ги продават през есента.
Снежен не е съгласен:
- И аз обичам бананите. Но тях ги продават и през зимата. Пред Нова година. Тогава е най-големият празник у дома: рожденият ден на мама… А мога да стана и агроном!… Или лекар…
А аз казвам:
- И ние си имаме южни плодове: пъпеши, праскови, грозде… Пъпешите не ги давам за никакви ваши банани… А моят рожден ден е през юли. Най-хубавият месец! От него е името ми…
Казвам им:
- Ей, вие знаете ли кое е най-сладкото на света?
- Кое? - питат Виолета и Снежен. А Росица се усмихва и трапчинките се явяват на бузите й:
- Крушите…
- Позна: крушите…Ей, че глупости! Крушарка… Сладоледът е най-сладкото на света. Защото е студен и през най-горещото лято.
Вече никой не възразява. Само мълчат.

1977