ТАТКОВИНА
ТАТКОВИНА
Как мога аз да не обичам
земята, гдето се родих,
където като малко птиче
разтворих първи път очи!
Издигаше се сред нивята
зелено кичесто дърво,
там люлката ми весел вятър
люлееше като гнездо.
А чучулиги сладкогласни
разказваха ми: - Тоя рай,
с нивя и плодове прекрасни,
е твоят роден бащин край.
БАЩИНО ОГНИЩЕ
Виждам да блещука
с малките стъкла
родната къщурка,
сгушена в нощта.
Сякаш че очаква
своето дете,
мама тъй ме чака
и чорап плете.
Вплита своя спомен
зарад мен сега:
някъде бездомен
скитам по света.
И тя дири само
моите очи,
ако кажа: мамо,
ще ме чуе ли?
Най-скъп спомен гледам
в своето сърце:
роден дом и в него
майка и дете.
И да нямам нищо,
стига ми това:
бащино огнище,
че имам на света.
ПЕСЕН НА ЩУРЧЕТО
Край червената жарава
пее малкият щурец;
малкото дете затваря
две очи като синчец.
Спи и слуша как щурчето
песни весели реди
и разказва за полето
и за дивните гори,
дето от небето слиза
сред хайдушкия букак
старец с избеляла риза,
с рунтав, хей такъв калпак!
Кротко нивите зелени
той завива да запят
и заспиват посребрени
под завивката от сняг.
Там ще чакат от простора
пролетта да долети
и тогава ще разтворят
живи, весели очи.
Всички хора и тревички
ще се къпят в светлина
и от всяко клонче птичка
ще възхваля пролетта.
