Георги Н. Николов

От седмици вече европейска България е кълбо нерви. По улиците й рукнаха, трупани над 23 г., гной и нечистотии от безкраен списък нерешени проблеми. Без да повтаряме казаното ще споменем, че натегнатата до краен предел социална пружина се върна обратно. И халоса право в лицето „политическата класа” - котило тунеядци. Дебелеещи, ограбващи и лъготещи избралите ги наивници. Без мандатен край и без срам. Без за миг да предположат, че сивата маса под тях има потребности: да се храни, да е здрава и социално спокойна, да отглежда деца, които ще останат в пределите на родината. Да не се страхува от банди и бандитища, а в съда да получи справедливост. Вместо лицемерно правораздаване след 100 г. Пътищата на народ и държава, подличко разминавани във времето, накрая застанаха лице в лице. Получи се взрив, от който сивите улични човеци добиха своя физиономия. Одържавените икони на глупостта се изпокриха, за да кроят стратегия за нови измами, демагогия и крокодилски сълзи. Естествено - за да останат там, където вече не ги щат. Да дърпат конците на страната, да прибират огромни комисионни, да правят картелни споразумения в хотелите си - на метър от морския бряг… И да плюят в лицето на хора, готови да търсят най-елементарното си право: да бъдат личности в цивилизован свят. Точно според библейското прозрение, народ и управници се срещнаха и не се познаха…
Вече няма и защо. България видя, въпреки купените медии, новите лица на своя ден. Оказаха се мислещи и неподкупни. Обичащи страната си. Нежелаещи да сядат на никакви кръгли и четвъртити маси с политици, уригващи се на простотия. Откровени дебили, самопредложени за служебно правителство и в контекст - за следващо. За следващ парламент и за следващо голямо плюскане. От калта на забравата изпълзяха, пълзят и сега, разни политически трупове. Ухилени и обнадеждени, че тяхното време е пак дошло. В ход е пусната откровена демагогия - какво не било направено и какво трябва да се направи първица. Нашата памет обаче е силна и помним, че точно те не направиха нищо по собствените си идейки. Защо сега се обаждат? Ами, идат избори и те ще бъдат подминати. Лошо, много лошо. И непрактично при това. Но истината за деянията им боде и крещи за съд с ефективни присъди. Може ли да се забрави ужасяващата разруха, помела селското стопанство при властването на Филип Димитров? Който, вместо да пребивава в раирана пижама, е посланик на България в чужбина? Да се направим на три и половина при продадените за 1 долар Кремиковци от Иван Костов? Само този ли комбинат? А концесиите в стил „слон за среден пръст” - златни, уранови, етернитови, водни? И водите на река Марица, получавани срещу нищо и половина от хитрички наши комшии? Забравихме ли пресните мискинлици в Несебър и Иракли? Продадената в Малко Търново митница? Скандалните заменки - педя стърнище срещу километри край морето? Има ли поне едно правителство след 1989 г., което е работило за собствения си народ? Как да забравим откровения идиот, скимтящ жално: „За Бога, братя, не купувайте!” Но не уточняващ с какво да се храним и откъде. Не конкретизиращ, щом е министър-председател, как ще ни изкара от батака. И не чувстващ срам за смъртната присъда на млад човек, поругал от безсилен гняв барелефа на Людмила Живкова. Как да забравим негодниците-парламентаристи, подписали плана „Ран-Ът”, без да са го чели, защото не знаеха английски? Как въобще тази дебелоока тиня отново ни дава ум за Европа, за социален мир и просперитет?
Не ни го дава. Това не е задачата, която ги главоболи. А как да натикат, за пореден път, народа в миша дупка. В това си намерение всички са трогателно единни.
Докато почесва натъртените си от политическия шут меса, Екскрали Марко Борисов вдига кръвно. Не от факта, че оставя една оглозгана, обезкръвена и пълна с проблеми държава. Която раздаваше на монополите като шепа семки. А защото президентът нямало как да я контролира в бъдеще време. Самият президент онагледи понятието „пиле в кълчища”. Хем да не обиди работодателите си от ГЕРБ, хем да не го освиркват людете, дето обединява в нация. Хем да състави такова служебно правителство, че да е в услуга на партията, снесла и него за политически кашмер. Тя всъщност онагледява крайния резултат, получаван от преяждане с бобена чорба - смрадлива купчина с не по-малко смрадлив мирис. Обръщението на Бимбо Плевнелиев към нацията бе прозявка на развалени зъби, лишена от смисъл и конкретика. Но чичката няма друг изход, освен да симулира дейност: Божке, страшно съм загрижен! И във фалшивия му Обществен съвет фигурират всички ония, които не са за там. Отново липсва улицата. Тя плаши. Не защото е стихийна и неуправляема. А защото ражда новите политически лица, на които трябва да бъде сторено място. Отдавна беше време и то дойде. Новите лица на България и в момента са възпрепятствани всякак. Уж, защото не са политически представени. Уж, защото няма законов път, по който не само да наблюдават платените чиновнически безобразия, а и да ги спират. Промъкват се платени социологически мнения, че държавата може да се самосезира и да изправи причините за протеста. Това са хрумвания на социолози, участвали в гнусната анкета дали е щастлив българинът, или пък „да”. Несъмнено - платени кораво за подобна демагогия. Сега ги виждаме да напускат потъващия правителствен кораб. Смръщени, загрижени, уж тревожни за нацията. А ние спомняме Вапцаров: „На сцената един размазан Джон целува сластно Грета. По устните му сладострастна лига. Стига! Къде е драмата? Къде съм аз?”
Никъде. За служебното правителство се спрягат хора, доказали сервилно към Буда идолопоклонство. Еврокомисарка по бедствията и авариите също кудкудяка какво да се прави. Кому е нужно мнението й? Защо обществените медийни анкети, също платени, я пробутват за най-харесван български политик? Кога е била политик - в Световната банка, или в мокрите си сънища? Или в нашето обществено пространство има прекалено много мърша за всеки квартален мераклия?
Та, да си дойдем на думата. Държавата се готви за бой срещу улицата. Срещу народа си и достойните му представители. Правейки се, че уж нищо кой знае какво не се случва. Търтеите в „Народното” събрание се занимават с ланшния сняг, но не с енергетика, социални язви, здравно гробарство. Наританото правителство отново се олицетворява с Дянковци, Цветановци, сополиви момчетии и боркини по сумо. Вземат решения и продължават концесионната си наглост. Раздават комати, дето после ще повръщат кърваво. Не им се вярва, че са дотук. На нас пък не ни се вярва, че отново ще им гледаме мутрите. Макар и само в служебно правителство, каквото Бимбо П. замисля в президентския си курник. Докато е още там, разбира се…
Протестите продължават. Отвратителните безобразия - също. Здравната каса изкара на улицата лекарите. Тя отдавна е доказала, че не е здравна, а погребална. Питаме защо Крали Марко Борисов се лекува в София, а не в Девинската болница? И какво направи здравната министърка, освен да гощава болните с празни приказки? Но ето, лекарите излизат на протест. Студентите - също. Военните - също. Обикновените граждани - също. Излиза цяла България. През това време ЕРП-тата непрекъснато тръбят, че са чисти пред Бога и пред потребителите. Правителството в оставка - че са направили толкова много, колкото никой преди тях. Виж, тук са прави. Толкова безобразия накуп са по силите само на кварталните неандерталци за европейско развитие. Беднотията е страшна, мизерията - факт. Безизходицата с близо 700 хил. безработни ражда битова престъпност. Безконтролна емиграция. Смъртност в абсурдно високи стойности. Вече не питаме има ли пари във фискалния резерв. Не питаме ще има ли държава, защото според Световната банка демографският срив ще преименува държавата България някъде около 2060 г. Какво да питаме? Кого? И защо?..
Не питаме, а споделяме мнение. Ако протестиращите за миг се поддадат на песента на кирливите политически сирени, с тях е свършено. Ще бъдат оплетени в безкрайни кръгли маси, говорилни и увещания, как исканията им не могата да се осъществят. Как трябва да чакат промяна в законодателството. И как со кротце и со благо е хубаво да изчакат кончината на политическите кранти, та тогава да заемат местата им. А ние казваме: не слушайте никого. Вървете към целта си, която ще подобри и нашия хал. Без оглеждане към политическото ляво и политическото дясно. Такова у нас няма. Има само словесна мъгла.
Много е вероятно при изборите протестите да бъдат туширани с микроскопични отстъпки и сладки обещания. Може би това ще стане… засега. После? После недоволството ще се превърне в гражданско неподчинение и кръвопролития. Бихме се радвали да бъдем лъжливи пророци. Но, който много търпи, много отмъщава. Държавата България не е изключение. Всичко е само въпрос на време. Хора, бдете! И помнете, че Рубикон се минава само веднъж…