Иван Енчев

135 години от Освобождението на България

                       Защото в Балкана има един спомен,
                       има едно име, що вечно живей,
                       и в нашата история като легенда грей,
                       едно име ново, голямо, антично…
                       О, Шипка!
                                      /Опълченците на Шипка, 1883/
                                                                      Иван Вазов

Шипка! Тук всяка педя земя е свято кътче. Тук всяка скала таи в сянката си екот от величавата битка за тържеството на правдата през Освободителната Руско-турска война. Тук всеки вихър звънти като човешки възглас и стон, като песен и плач, като смях и ридание. Ечи като вечно възпоминание за душите на ония храбри български юнаци, които заедно с руските войници преграждат с живота си вероломното настъпление на вековния османски поробител - не за слава, не за власт, а за човешка свобода.
Шипка! Няма друг български връх като тебе. В която и планина да се изкачваме. В която и история да те дирим. В което и време да те оценяваме. Ти си честното чело на нашата национална гордост. Озарението на нашата духовна свобода. Светлината на вярата ни българска.
Шипка! Връх в самото сърце на България. Много пъти съм притихвал в твоето подножие, много пъти съм вдигал взор към твоите небесни висини, много пъти съм докосвал скалите ти орлови. И винаги съм тръпнел от преклонение. Такава светиня не може да се сравнява с никой друг български кът.
Шипка! Още от детството ми живее в мене този синовен трепет. Още от първите ми училищни уроци за героизма на оня орляк български опълченци през лятото на 1877 година, доказали точно тук на целия свят какво значи воля за свобода.
Шипка! Може ли някой да те затъмни в моята родова гордост! Може ли някой да те изтрие от почитта на чедата ми! Може ли някой да те изличи от паметта на потомците ми! - Не може! Какъвто и да е той. Където и да се намира. В какъвто и господ да вярва. Не може!
Шипка! Който се е опитвал да обезцени значението ти, който е дръзвал да посегне на сиянието ти, който се е насилвал да притъпи острието ти, което пронизва навеки небесата, все не е успявал да го стори. Все му е попречвал не кой да е, а тъкмо народната съвест. Спирало го е синовното преклонение на моите събратя българи, с което сме закърмени още от люлчиния шепот на родните си майки. Стряскала го е онази неизличима ода на патриота Иван Вазов, възцаряваща гръмогласно пред цяла вселена: „О, Шипка!..” А кой съвестен народ би си позволил безумието да забрави песните на своя народен поет! Кой народ би се осмелил да принизява моралната висина на своя най-висок връх! Кой народ би се унижил да забрави историята си и да не се гордее с нейните най-величави дни! - Няма такъв разумен народ.
Шипка! Днес, утре, винаги ще идвам да подложа лицето си на твоите слънчеви вихрушки и на твоите снежни виелици. И винаги ще слагам ръка на сърцето си, когато произнасям твоето име. - То не е обикновена дума, а слово светиня! Всеки българин е длъжен да го изрича тъй честно, тъй преклонно и сладко, както мълви думата „мамо”. Както казва имената на своите рожби. Както продумва всички святи за себе си слова.
Шипка! Връх на върховете български! Нима е истински патриот тоя, който се доближава до твоите скали, треви, цветя с балкански ръст, без да съзнава същината на такава легендарна висина! Нима е откровен родолюбец тоя, който не прозира нищожеството на катадневните ежби за тъй мимолетните материални богатства, власт, слава, признание! Нима е съвестен българин тоя, който не разбира колко временни са всички политически давичкания за личната изгода на поредните ни държавни управници! Нима те могат да се докоснат до непреходността и величието на най-сладкото земно понятие „национална свобода”, символ на която си тъкмо ти, връх епически!
Шипка! Ако ние - Честният български народ, не ги спрем, наши и чужди пладнешки хайдуци хич не биха се засрамили да осребрят своята юдинска низост. Те биха обезличили и твоята свята драгоценност, както толкова много други всенародни съкровища! И ще го сторят. Само ако ние - от първо лице! - не дремем като овче стадо на опоскано пладнище, а се изправим гърди срещу гърди против всякакъв гнет с достойнството на ония непреклонни български опълченци…
Шипка! Поклон към всяко твое цвете в живия венец на Свободата! Тук целият Балкан е кремък и възторг!

2013