БАТАШКАТА ЧЕРКВА
БАТАШКАТА ЧЕРКВА
Гореща кръв на майките избити,
невинна кръв на старци и деца,
бунтовна кръв, опръскала стените,
ти разтуптяваш нашите сърца.
Опити сме от българската сила,
просмукала и камък, и дърво,
в червения си блясък отразила
далечното априлско зарево.
Баташка черква, наша майка свята,
пред тебе ние скланяме глава.
Баташка черква!
С корени в земята
и със криле в народната мълва.
УТРО
Полето пред мен е разтворена книга -
шуми и потрепва уханната страница.
Пъстрее, додето ми погледа стига,
земята -
вълшебница
и многознайница.
СЛАДКОПОЙНИ ЧУЧУЛИГИ
Колко сладкопойни чучулиги,
разлюлели трепетни крилца,
в невидяни висоти се вдигат
и се гмуркат в нашите сърца.
Те над мойто детство са въртели
сладкогласия си хоровод -
те са като лястовички бели
и над твоя детски небосвод.
Колко много са цветята, дето
сме откъснали по своя път,
за да не повехнат във сърцето
и в очите ни да поцъфтят.
Те са светили на мойто детство
и за мене ронили са цвят.
Те повтарят своето вълшебство
и за тебе пръскат аромат.
Колко много изворчета бликат
с бистър хлад и тиха светлинка
и текат в народната, велика
песенна река.
Извори, небето отразили,
през гори и ниви ромолят.
Мойта жажда те са утолили,
твойта жажда те ще утолят.
Светли песни, в светъл час изпети,
клонът ви е все така зелен.
Над родината ми полетете
в днешния и в утрешния ден -
утолете и души, и устни,
нека всеки поблагодари
на ония майстори изкусни -
вашите вълшебници добри.