Филип Хорозов

***

Кажи една дума,
от която да потекат реки.
Белият вятър
да отнесе снежните сънища.
Кокичетата да се движат
като неуправляеми кукли.
Безшумно да бият барабаните.

Кажи тази дума най-после,
която да ме научи
да ходя невидим.

Тръгна камъчето надолу.
Наближава, расте
и става огромна лавина.
Аз няма да я върна обратно.
И няма да чуя думата,
която побира
в себе си всичко…