Красимира Василева

Из журналистическия бележник

Едно от любимите места за отдих на рижани е националният парк Гауя - уникален паметник на природата, разположен на площ от 92 хиляди хектара северно от столицата в древната долина на реката Гауя. Природата в тази вечнозелена земя е прекрасна през всички сезони, затова с гордост я наричат „Рижка Швейцария”. За една година паркът се посещава от над милион хора, и не само щедрите  дарове на природата ги привличат тук, а и  многото  исторически и културни паметници.

Пътуваме към Сигулда - административния център на националния парк Гауя, който още в края на 19 век е курортен град. Колегите от вестник „Ригасбалсс” с удоволствие разказват за древната история на този край, съхранил много легенди - за любовта , гордостта и смъртта, за борбата на някогашното население ливи срещу немските и шведските завоеватели.

Първата легенда научавам още в движение. Вляво от пътя тече реката Лор и на брега й се намира камък, където някога е имало мелница. Дъщерята на мелничаря била много красива и имала годеник, но преди сватбата той се отказал от нея и предпочел богата девойка. Тогава мелничарската дъщеря се удавила в реката и според преданието водите й няколко дни текли обратно, а в съзнанието на местните жители се запазил споменът за гордата девойка и нейната голяма любов.

С подобна, но много по-популярна легенда е известен Турайдският замък. През 1214 година архиепископът на Рига заповядал да бъде построен този замък, наричайки го Френеланд - мирна земя /на езика на ливитетурайда значи божествена земя/. Но замъкът служел не за мирни цели, а за постоянни войни между епископа и немския орден, на когото принадлежали земите на левия бряг на Гауя. Той  неведнъж бил разрушаван и възстановяван и просъществувал до 1776 година, когато тук избухнал пожар. В комплекса на замъка са възстановени няколко обекта и строителните работи продължават. И така, замъкът не се запазил, но легендата за Турайдската роза останала. Ето какво гласи тя. През 1601 година след жесток бой с шведите турайдският писар Грейф  намерил на бойното поле момиченце и го взел да го отгледа и възпита. Това се случило през май и нарекли детето Мая. Тя израсла добра и красива и имала много кандидати, но предпочела градинаря на Сигулдския замък Виктор Хейл. През есента на 1620 година младите се готвели за сватба. Но по това време в Турайдския замък служели двама полски наемници. Единият от тях на име Якубовски се домогвал до девойката и решил да я спечели с коварство. Той й пратил вест, че годеникът й ще я чака на брега на Гауя край пещерата Гутманя, където влюбените често се срещали и мечтаели за бъдещето. Девойката дошла в пещерата и видяла измамата. Тогава решила да спаси честта си с хитрост. Снела от главата си кърпата, подарък от годеника й, вързала я на врата си и заявила, че кърпата притежава вълшебна сила - който я върже на шията си, става неуязвим. И тя предложила на натрапника да изпробва силата на плата с меча си. Якубовски повярвал, замахнал и убил Мая. Ужасен, той избягал в гората и се обесил. Виктор намерил мъртвата  си любима и в отчаянието си оставил брадвата си в пещерата. Турайдският съд го обвинил в убийство, но показанията на слугата на Якубовски го спасили от наказание. Запазен е и съдебен акт, който свидетелства за достоверността на тази история.

По време на разходката си в парка видях и пещерата Гутманя, и гроба на Турайдската роза, намиращ се в края на бившето гробище край една липа. На мраморна плоча е написано: “Турайдская роза -1601 -1620 г.” Липата е стара, но продължава да зеленее. Много двойки  в деня на сватбата си идват на гроба на Мая и носят цветя, давайки негласен обет за вярност.

По мотиви от тази легенда големият поет Ян Райнис е написал трагедията „Любовта е по-силна от смъртта” и, както научих в местния исторически музей, през 1927 година спектакъл на пиесата е бил представен тук в присъствието на автора. Композиторът Я. Кепитис пък  написал музика за балета „Турайдская роза” , а в Рижката киностудия бил създаден филмът „В сянката на меча”.

И още една голяма културна забележителност в националния парк Гауя имах възможност да видя - известната поляна на латвийските народни песни дайни, в които също са вплетени много легенди. По случай 150-годишнината на известния събирач на дайните Кришянис Баронс на тази поляна били поставени посветени на него скулптури. Така наследниците на някогашните ливи ревностно съхраняват своите природни и културни богатства и продължават да предават от поколение на поколение легендите, отразяващи свободолюбивия и горд дух, нравствената красота и богатство на този древен народ.

Юни 1986 г.