Иван Аржентински

Иван Аржентински (псевдоним на Иван Иванов Василев), български писател и драматург, е роден на12.08.1910 г. в село Гагово, Търговищко. Основно образование получава в родното си село. Завършва гимназията в град Попово. Като ученик членува в нелегални кръжоци и издава литературното списание “Пламъци”, в което за пръв път публикува свои стихове, разкази и фейлетони. През 1930 г. заминава за Южна Америка, където става работник и се включва в работническото и комунистическо движение, членува в Аржентинската комунистическа партия, участва в много улични демонстрации, акции и стачки. В края на 1934 г. се завръща в България. По време на военната си служба става отговорник за партийната работа в ШЗО, а по-късно - секретар на нелегалния РМС в родното си село. Като студент по славянска филология в Софийския университет се включва в прогресивния литературен живот. Член е на БОНСС и секретар на групата на писателите-бонсисти, членува в нелегалния кръжок “Христо Смирненски”. Публикува фейлетони с псевдонима Иван Босяков във в. “Младежки преглед”. Участва в редколегията на в. “Хоровод”. Работи заедно с Н. Вапцаров, В. Воденичарски, Емил Шекерджийски във в. “Литературен критик”. Първите му книги - сатиричните сборници “И ти си…” и “Философията на един охлюв” са инкриминирани от полицията. През 1937 г. се свързва с ген. В. Заимов и активно участва в нелегалната борба на партията. Взема дейно участие на 09. 09. 1944 г. В Отечествената война е помощник-командир на полк, кореспондент на в. „Работническо дело”. Офицер. Носител на ордени и медали. След войната работи като командир на полк, главен редактор на Държавно военно издателство, заместник-главен редактор и главен редактор на сп. “Български войн”. Дълги години е председател на Кабинета на военния писател. Книги: “И ти си…” (сатира, 1939), “Философията на един охлюв” (1940), „Далечна Патагония” (1947; 1958; 1970, 1986), “Орловски” (роман, 1958), “Сърцето на командира” (1959), „Зелената перла” (пътепис за Куба, 1961; 1962), „Сребърната пътека” (повест, 1966; 1968), „Невероятни приключения: роман за чудните подвизи на Умньо Боев и Онуфри Олимпийски” (роман, 1967, 1977), „Откраднатият ден” (повест, 1970; 1984), „Сребърната пътека. Далечна Патагония” (повести, 1970), „Моята аржентинска младост” (роман, 1977),  „Малкият тореадор” (роман, 1977), „Непокорният генерал. Сребърната пътека” (роман, 1985), „Дяволиите на дявола” (роман, 1988, 1990), Избрани произведения в 2 т. (1980) и др. Автор на пиесите “Бунт” (1955), „Любов, която изгаря” (1957), “Мечи сън” (1958), “Острието на ножа” (1965), ”Лейтенант Огнянов” (1967), „Среща с гнева на хората” и др. Член на СБП. Заслужил деятел на културата (1967). Народен деятел на изкуството и културата (1974). Почетен гражданин на град Попово. Умира през 1989 г.


Публикации:


Интервю с Иван Аржентински:

ИВАН АРЖЕНТИНСКИ: „ИЗПОЛЗВАМ ПЕРОТО КАТО ОРЪЖИЕ”/ брой 48 февруари 2013