Георги Н. Николов

Общо 100 хил. души излязоха по улиците на 35 български града в един неделен ден. Предхождан от демонстрации много преди датата 17 февруари, за която говорим, продължаван и сега в барутната си същност. Хората тръгнаха с ярост, родена от високите сметки за ток. За топлоподаване, водоподаване и неизброими още кражби. Бяха блокирани международни пътища, имаше сблъсъци с полиция и жандармерия. Не се мина и без арестувани рушители на царщината - главно жени и младежи. Повториха се сцените от преди 16 години. Тогава пак клокочеше гняв: срещу правителството на Жан Виденов, докарало народа до просешка тояга, а икономиката - до хаос. Сега нещата са същите. С едно уточнение - че държавата България е досъсипана във всяко отношение. Трябва да сме „благодарни” на енергомародерите ЧЕЗ, EVN и Енерго-Про. Възпламенили с грозна алчост и надменност отчаянието на отделните човеци. Те вече са сила. Вълни от себеподобни нищи, които искат не само обяснение за безобразните сметки. А разсекретяване на договорите с ЕРП-тата и отговори кой е виновен за много работи. Например - защо в енергийния микс смучат милиончета фирми, производителки на безобразно скъп ток. Защо във фактурите се включват разходи, които фирмите-производителки трябва да поемат. Иначе казано: защо всичко се трупа върху гърба на обикновения човек? Защо държавните дялове в енергийната сфера бяха продадени, при това три пъти по-евтино? Има ли народни представители, фирмите на които участват в пладнешкия грабеж? Има ли Бойко Борисов свое лоби в цялата енергийна галимация? Къде е блял тогавашният председател на ДКЕВР Ангел Семерджиев? И не е ли бил параван за корупционна поцелуйковщина между дружествата и държавата… Защо в същите тези дружества не са правени одити и не са отнемани лицензи? Защо пак те са заобикаляли Закона за обществените поръчки? Защо неизброимите граждански сигнали са хвърляни в клозета на т.н. „Народно” събрание? И кога преките виновници, названи конкретно, ще се видят зад решетките?
На цивилизования човешки протест правителството отговори с полицейски палки. С фалшив хленч, че не било възпитано да се замерват с яйца и домати Парламент, министерства и други доказали се изобретатели на явните безобразия. Нито един държавен плъх нема смелост да се изправи пред тълпата, бил той министър, кмет, народен представител, или политик. Тръцкаха в топлите си дупки с надежда че това, което става, ще се окаже лош сън. Не се оказа. Чест прави на протестиращите, заявили ясно и открито нежеланието си протестите да се политизират. Че не искат никоя партия да яха вълната на недоволство и да си прави предизборен актив. Че не щат вече и търтеите от ГЕРБ, докарали хората до просяшка тояга. Народът се буди и иска активно гражданско участие в реалната власт. Експертно правителство и предсрочни избори. Иска не извинения за страшната мизерия с кризата, а обяснение къде са парите от бюджета и защо години вече доходите не се повишават. Отново - кой е виновен и кога ще изсърба туй, що е дробил. Кога ще има смислено държавно управление. Възстановена икономика, свободни работни места. Здравеопазване, вместо некролози. Социална сигурност, вместо празно брътвене. Реален живот днес и сега, не празни обещания за неопределено бъдеще. Не измислена медийна харизма за Буда и компания. Не политическа арогантност и загърбване на проблемите. Не натоварване на хазната с нови заеми, за да се платят справедливите очаквания на зърнопроизводителите. Не разпарчетосване на страната за приятелски кръгове от магнати, олигарси и картелни споразумения. А връщане на живия, реален, разумен живот в безкрайно изстрадалата ни страна…
Факт е, че нито дъртите политически кранти, нито новопръкналите се партии и самодейното дуперъко правителство вдяват цялата сложност на ситуацията. Успокояват се с дащни социолози, че по-ниските сметки за ток през февруари ще тушират напрежението. Без да виждат, че овластеният ъндърграунд ни е дошъл до гуша. Че управленците, без значение от коя политическа боя, правят едно и също -угояват свои хора и… ни лъжат. Не сме им сивото байново стадо, което могат да скубят, както си щат. А мислещи, борбени страдалци, готови да доведат цивилизования протест докрай. България да стане страна на поданиците си, а не разграден двор на чужди ламтурници. Харизвана на всяка хитричка паплач. Даваща солиден комисион на наши христопродавци по високите кресла на властта. Разяжда ни корупция и политическо чуждопоклонство. Правителството воюва със собствения си народ и фантазира, че може вечно да го лъже. Стига, байновци. Поиграхте си на власт. Оказа се, че не е за вашата уста лъжица. Отивайте си - писна ни. Награда за всичките ви изцепки е политическият нафталин: грабете от него, колкото ви душа иска. Само не се връщайте обратно. С партийни мъртъвци разговор нямаме…
На народните протести, както можеше да се очаква, никой от бостанските плашила „горе” не реагира. Националният обединител Бимбо Сеновалов, под чиито президентски прозорци също бяха, навреме хартиса. Или не ги е чул, докато упражнява хилене пред огледалото. Впрочем, и без него земята се върти. Не лъснаха из площадите стригани министерски кратуни и парламентарни огризки. В Македония се оказа Буда Кралимарков. Поканен да вечеря с тамошния си колега яйца на очи на четири очи, докато обсъждат горещи теми. Например - правото на комшиите да крадат историята и националните ни герои. Да ни ругаят, да мачкат българската диаспора. В замяна ще подкрепим кандидатурата на Македония в ЕС и приятелски ще трием храчки от държавната си мутра. Така се тълкува официалната информация за тътрузенето на Буда там. А че нямаме самостоятелна външна (и всяка друга) политика, знаят и децата. Знаят в Хамас, знае Хизбула. Знаят и в безкрайно странния Център за близкоизточни изследвания, пръкнат в София. Какви са задачите му? Кой го финансира и защо? Ползата на нашата страна каква е? И дали само той се спотайва като мишка в трици у нас? Ще се извиним ли на Палестина, задето изхвърлихме по пижами представителите им? След като първо не бяха в никакви тревожни списъци? Какво става? Какви ги вършим и във Външно? А най-вече: докога?
Никакви не ги вършим. Каквото Външно, такова Вътрешно, Антикултурно. Пишманземеделско, измислено Икономическо, Регионално и пр. трансцедентално. Естествено - и в просветата. Там новият министър с присъствието си доказа, че никога не е късно да станеш за резил. И успя! В съкратени срокове замяза на колегите си от кабинета и успешно може да кандидатства в музея на мадам Тюсо. Макар че чиновникът Вежди Рашидов ще открива подобен в българския Лувър. Боя се, обаче, че ще е тесен. И ще трябва да се простре над цяла България, което и става в момента. С партийно назначени некадърници, оторизиран мутренски грабеж и анална демагогия. Там ще са кадровите решения на Буда - в отделен обор. То не бяха здравни светила, открити край бензиностанция, нито министри-биберонци, нито… Най-новият кандидат, току що назначената и вече бивша председателка на ДКЕВР Юлиана Иванова, беше на поста си три дни. И пукна кадрово заради „случайно” недоразумение. Не знаела, че законът забранява търговията с цигари он лайн. Подвели я адвокатите, а че е грешна разбрала от публикация на вестник „Труд”. Странни адвокати и толкова неведоми, че живи да ги оплачеш. Истината, разбира се, е друга. Че партията-загробителка няма кадрови потенциал. Който едновременно да е и приятелски, та да му се довериш в бакиите. Нещата, обаче, не опират вече до един или друг приближен. Те са комплексни и принципни. Болни, без реален изход за оздравяване…
От 1989 г. насам всички, които са яхали народа си уж с добри намарения, единствено са го ограбвали. С кофти фирмени договори, световно дупедавство и поклон пред чужди идоли. Примерът им е парично заразителен и сега стигна апогея на просташка безпардонност. У нас беднотията и безперспективността раждат злобни, отчаяни надежди. Искането на хората това правителство да си подаде оставката и да си ходи, едва ли ще бъде чуто. Удавникът се хваща и за змия, само и само да остане на власт. А кои ще ги смени? Пак ли стари муцуни? Докога кръгът ще е затворен за нещо ново, свежо, разумно и добронамерено? На ползу роду?.. Неясно, но отговор от политици не чакаме. Ще каже протестният вот и тълпата, която ражда нови лидери. Труден избор. Минаващ през смрадта на 240 нагли дармоеди, спотайващи се зад имунитет. Метлата на народния гняв трябва да тръгне именно оттам. Е, натрупа се много политически леш, ала народът ще се справи. Не му е първица…
P.S. Написването на тези редове съвпадна по време с оставката на Симеон Дянков - един от активните рушители на съвременна България. Мястото му заема стриганият момчурляк Томислав Дончев. Виценедоразумение пък става Лиляна Павлова. Казано с езика на бай Ангел Стражаря: халваджията смени бозаджията. А цялото диарично правителство направи липсващ скок на място. И да рипа, и да не рипа, предизвестената му смърт се подхилква зад вратата…