ЗАКОНОНАРУШИТЕЛЯТ
140 години от гибелта на Апостола Васил Левски
слово за Левски
В богатството на погледа открит
душата ти докрай се е раздала.
Въжето се затяга. Ставаш мит.
И краят се превръща във начало.
Каква по - изтощителна любов
без гроб да скиташ като дух метежен.
Тъй близък
и далечен-
като зов
на тъжен хлопатар и вятър снежен.
По старинност и изработка българските икони са едни от най-хубавите в света. Вярващи и чисти хора са ги рисували през вековете с тънки четки и живи бои, обградили са ликовете им с чудни дърворезби и позлатени ореоли. Горят свещиците безутешно, пука огънят, топи се восъкът като последна надежда, а вярващите полагат кротко устни върху безплътните ръце и чела на светците в мигове на отчаяние, упование и благодарност.
Левски! Канонът ревниво не позволяваше, но народът със скрито вишегласие го скъта в сърцето си като икона. И бесовски умове в името демокрацията, тоест - на капитала, населиха кабинети и резиденции с неговия портрет като вид индулгенция, под който се вихреха всеядни апетити и страсти. „Какво стана с парите, байовци?”- питаме, както би попитал той, днес, 140 години след гибелта му. А неговото име бе синоним на Свобода. Левски бе изрекъл нещо реално, просто и възвишено, в чиято кристална чаша като в потир през дните на робството се сбраха жадуваното причастие и мъченическите сълзи на убитите, обесените и озлочестените: „…ако спечеля, печеля за Цял Народъ, ако изгуба губа Само мене си.”* И звучеше то наместо Клетва и Божия промисъл!
Острите копита на кърджалийските и еничарските атове затъпкваха до корен жилавия здравец в пръста. Глухо и страшно дрънчаха тежките вериги, а кървавият турски ятаган съскаше зловещо. Неправди отравяха въздуха. Пет века се мята в луд огън Майка България, за да дойде той - необходим като пшениченото зърно, жадуван като майчина милувка…
Кога пое, извън закона, далечния си път под белите български звезди, Апостоле? Кога подготви твоето рождество майка България? Тогава ли, когато гордата Десислава се превърна в изкупителна жертва? Когато нейде в кървавият здрач потънаха скиптрите на последните Шишмановци? Когато се вкамени ръката на палача, посегнала към мъдрия старец Евтимий? Когато с пияни пламъци се люшнаха огромни клади и нивите заприличаха на кръгове от почернели нестинарски въглени, а църквите се снишиха, прибрали памет и кървави кости за поколенията? Когато бод след бод български моми заизвезваха върху знамената страшните думи „Свобода или смърт”?
Ти вървеше бездомен, без сън, без покой, сам срещу безправието, тъмнината, глада, стихията, неизвестността… Тъжен и весел, фантастичен и реален, легендарен и земен. Твоята воля преодоляваше безброй беди и ти се озоваваше там, където те чакаха, където се кръстеха в блясъка на ножа, дишаха с горещината на барута и се учеха да мрат, за да не умре българското. Ти рушеше османските закони и ковеше бъдните български търпеливо, защото „бързата работа ялова излиза”. Не искаше да разчиташ на помощ отвън и бе разбрал, че „От едно място трябва да се свири…” * Ти вървеше сам срещу една империя. Синеокото карловски момче, тихият и вглъбен дякон, останаха назад, за да израсне легендарният стратег на националното ни революционно движение. Ти внасяше бодрост, сееше вяра, проправяше път. Незарастваща рана пламтеше в плътта ти, за да не забравяш, че цяла България е една рана. Борбата ти с кривиците предпазваше людете от погрешни стъпки. Хуманната ти мисъл признаваше пълно равенство и за българина, и за турчина, евреина, арменеца и циганина. Чистата и свята Република, на която се бе обрекъл, не се нуждаеше от царе и ти простодушно рече на тия, що искаха да те коронясват, че видиш ли я веднъж, ще идеш да освобождаваш други поробени народи.
Народът ти даде много имена. След теб тръгнаха последователи, окрилени от невероятния ти опит. Желязната логика на самобитния ти гений отхвърляше строго всяка прибързаност и авантюра, революционното самоотричане зачеркваше от мъжкия ти ден любовния копнеж, а светът и до днес не узна колко усилия ти е коствало това. Поетите, които не могат да си представят вдъхновението без любов, ти приписаха любима, но която и да е била, тази достойна девойка е имала страшна съперница в лицето на България.
Ти знаеше:
1. Народната работа стои над всичко.*
2. Близо е времето вече - българинът не ще бъде роб, а свободен!*
3. Братство с всекиго, без да гледаме на вяра и народност.*
4. Целите сме изгорени от парене и пак не знаем да духаме.*
5. Играем с живота на 7 милиона българи, трябва зряло да се постъпва.*
6. Оръжие, оръжие и пак оръжие.*
7. Нужни са пари и военни водачи.*
8. Без революция сме загубени во веки веков.*
9. И все пак сватбата е близо.*
Тайни куриери сновяха, комитетите никнеха, делото зрееше. Не в дилетантско увлечение и разпаленост, а в професионална съзнателност и творчески плам ти разработваше поверителните документи на БЦРК, водеше строга отчетност, пишеше Устава, на който сам се подчиняваше безпрекословно. Ти не остави на мира спящите, докато не ги събудиш, и накара мирните орачи, които чакаха спасение отвън, да се влюбят в идеята и да превърнат страната във фронт. Тефтерчето ти ни даваше понятие за отчетност, неудобна в наши дни…
Още виеха вълците и студът сковаваше земята, но вятърът вече донасяше предпролетни ухания. Тогава се случи най - страшното. Но преди да те осъдят на смърт, ти, закононарушителят, бе произнесъл своята присъда над онази деспотско - тиранска система, чийто край вече се виждаше. Бе подтикнал агонията на отоманската империя.
Гордея се, че земята ни е целувала стъпките ти! Гордея се, че бедните и унизени - (от сегашните нови султанчета) турци, те почитат искрено и като истински българи те носят в сърцата си. И често, когато искам да те видя в целия ти ръст, аз си представям несравнимата картина на Дечко Узунов, където въжето е омотало непокорния ти врат, наречена ОГЪРЛИЦАТА НА БЕЗСМЪРТИЕТО!
Искат да ни отнемат оня Свят, който ти ни сътвори с огненото си сърце.
Няма да им го дадем с цената на всичко!
Кълнем ти се, Апостоле!
—————————–
*Левски до Панайот Хитов-1868 г.
* Левски до Христо Попов и ЦК в Букурещ-1872 г.
* Левски до Христо Иванов - Големия -1872 г.
* Левски до окръжния център в с. Голям извор, Тетевенско, 1872 г.
* Левски до Любен Каравелов-1872 г.
* Левски до Филип Тотю, 1871 г.
* Левски до Данаил Хр. Попов, 1872 г.
* Левски до местен /троянски/ комитет, 1872 г.
* Левски до ЦК в Букурещ, 1872 г.
* Левски до комитета в Карлово,1872 г.
* Левски до окръжния център в с. Голям извор /Тетевенско/, 1872 г.
Бел. на авт. През 2012 г. представители на ДПС нарекоха публично Левски, героят на националното ни освободително движение, З А К О Н О Н А Р У Ш И Т Е Л!
