Николай Славов

И в себе си се надпреварвам,
кое да сторя по-напред:
да събера листа от лавър,
да хвърлям ли листа за смет…
Не съм дарен да сваря хубост
или добре да се преструвам
сред празници, в които губя
желанието да празнувам.
Продавам сливите за смет.
А друг човек е наумил,
че аз съм неговия лош късмет,
че с нещо съм го ощетил.
И той не е избирал цел.
Не зная от какво е бил лишен -
ако животът нещо му е взел,
не би го поделил със мен.
В котловината на сърцето до сега
си имам своето тегло -
не се научих да живея зло.
И няма вече за кога.

—————————–

*  (По мотиви от Димитър Арабаджиев)