Диана Димих

Днес е рожденият ми ден. Живея благодарение на мама и татко. За пръв път на този мой рожден ден те са вече отвъд. Няма да празнуваме заедно.
Чувствам се като дете, което наднича в хобота на слон.
Тайните на Вселената ни чакат на тъмно.
Обичам слона и в някой миг съм допусната да зърна. Озарена, прониквам в целостта на живото и неживото. Живеем в минало, днешно и бъдно. Заедно с песъчинката и канарата, паметта и листото. Зародиша и заразата. Лъча и мрачината. Обичта и мъстта. Дълга и вината. Болката и усмивката. Празнотата и смисъла. Доброто, прошката и пътя.
Отвъд са. Отвъд зрението, но за мисълта - отсам. И там, и тук всички сме в цялото. И самотата прелива в околното. Доближаваме се.