Христина Панджаридис

Единствената оцеляла в автобусната катастрофа! Тя, шофьорката.
Автобусът се беше преобърнал и посял като семенца пътниците в пропастта.
Тя по неизвестни причини изхвърчала и топлеше каменното сърце на скалата. Дишаше.
Линейката я откара в болницата. Хирурзите й оказаха нужното внимание и я оставиха на късмета й. Дали ще живее или не - зависеше от пациента…

Миналото я буташе по рамото.
- Не виждаш ли какви непочистени петна оставяш след себе си? Я си дръж очите затворени!

Бъдещето не го раздаваше по-щедро:
- С тази биография, по-добре си кротувай! Не ми трябват претоварени хора!

Настоящето предприе защита:
- Всеки има право на шанс! Тя ще се промени.

Плодовият сок в корема й се задави:
- От коя рекламна кампания си го присвои? Кряскате да не вярваме в призраци, но се поогледайте. В реанимацията сме. Системата изтече. Медицинският персонал стачкува между 14 и 16 часа.

Миналото се изпоти:
- Май няма изгледи да опита отново… Ще си остане само с мен…

От горния етаж, където се намираше родилното отделение, новороденото момченце, 54 ст, 3 кг и 450 гр., изскочи от ръцете на побледнелия и оставен сам да изражда жена си мъж, претърколи се по стълбите, и от силата на скоростта счупи вратата на реанимацията. Тупна върху гърдите на жената.

Миналото го изтълкува като зачертаване от списъка и изчезна.
Бъдещето разбра, че ангелът на жената е загрижен за нея и идва да я спаси.
Настоящето облиза напуканите си притеснени устни. Размина му се с предсрочното уволнение заради несправяне с работата!

Тя се събуди.

Погледна бебето и преди да загуби отново съзнание си помисли: “А… колко хубаво изглежда моето бебе!”