Витка Витанова

ИМАМ СИ КАЛИНКА

На реката като бях
кръгъл камък там съзрях.
Скоро стана той калинка
в мойта весела градинка.

Първо с алена боя
камъчето запламтя,
после с черната - така
сложих точки на гърба.

И муцунка, и очи.
Жалко само - не лети…

РАЗКАЯНИЕ

Мъничката Нешка
пак направи грешка
и за топло мляко
взе, че се разплака.

Дръпна с яд мустака
тя на котарака.
Той от изненада
бързо вън избяга.

После, щом се върна,
Нешка го прегърна.
Сложи му с лъжичка
мляко във паничка.

ПОМОЩНИЦА

Наша Маца е чистница -
лочи млекце от паница.
Дето види петънце
чисти го от все сърце.
С лапи мие тя чиниите,
после пък с език ги трие.
Мама само ги приплаква
и подрежда ги в долапа.
А боклука от мокета
сбира тя с опашка мека
и метла не ни е нужна -
с Маца щом работим дружно.

РИСУНКА

Днес си нарисувах
мъничко перце.
Малко по-надолу
шапка на момче.
Още по-надолу
весели очи,
бузки зачервени…
Моливче, поспри!
Мили мамо, татко,
чуйте ме и мен!
Искам малко братче
да играе с мен!
С пъргави крачета
то до мен да шета.
Аз да го обувам
и да го целувам.
С него да се смея,
песни да му пея.
Да се радват всички
колко сме добрички.

КОЙ ПРЕДЕ?

Както спях си тъй добре
в детското ми легълце,
чувам някой да преде.

Мислех, бабка е дошла,
но оказа се шега -
котката преде така.

КАТЕРИЧКАТА

Катеричката с подскок
падна в един ров дълбок.
Спуснаха се да я вадят
Кумчо Вълчо и Лисана,
Зайо Байо и Мецана.
Най-накрая се получи,
Слончо щом с хобот се включи.

И настъпи веселба
в тази приказна гора.
Ала беше тя за кратко.
Бе заспала сладко-сладко
Катеричката сънлива
и когато се събуди,
тя премного се учуди:

„Ама, че мечта голяма -
мир да зацари в гората,
да е радостно в душата,
да даряваме любов
и да чуят моя зов
даже ако падна в ров”.

КЪЛВАЧ

Кълвачът пъстър Чук-чук-чук
всичко прави май напук.
Сутрин чука по стрехата
и ме буди в тишината.

Червейчета ти търси,
Докторе, в гората!
Да поспя ме остави
сладичко в кревата.

КРАДЛИ

Труд се трудих от сърце -
лешник посадих - дръвце.
Чаках го година - две
вече плод да ми даде.
Тази есен - за беда,
катеричките в шумака
лешника съвсем обраха
и в хралупи го прибраха.
Тези малки рунтавелки
колко много ги обичах,
а така ме подредиха -
крадли вече ги наричам.
Чак сега разбрах пчелата.
Тя се труди без умора,
но меда си пази свято
с жило от крадци и хора.

ВАЖНА ПТИЦА

В зоопарка като бях,
ех, че щраус там видях.
Крачи гордо и напето,
вдигнал шия до небето.

Като славей той не пее,
не умее да се смее,
вири мъничка главица -
мисли се за важна птица.

БЪК

Спри се, Бък! Подай ми лапа
и бъди ми пак приятел!

Що не лаеш? Що се мръщиш?
Никого ли няма вкъщи?

Сам ли си? Затуй си тъжен?
Виж, не си с верига вързан.

Радвай се на свободата,
но полайвай - за комата!

НЕДОРАЗУМЕНИЕ

Снощи по погрешка
сплаших баба Дешка.
Сложих си калпак
и голям мустак.

Рекох си, на дядо
тъй да заприличам,
да зарадвам баба.
Много я обичам.

Ала тя се стресна:
“Влезли са апаши!”
И без малко щеше
да ме напердаши.

ЦЕЛУВКА

В зоопарка като бях
мечка и мечок видях.

Бореха се на тревата,
плискаха се във водата,

затанцуваха игриви
и по мечешки щастливи.

Толкова красиви бяха
щом в целувка те се сляха.

Снимах ги на мойта лента,
за да уловя момента.

ПРОЛЕТ

Пролет ще си нарисувам -
златно слънце и лъчи,
и тревички, пеперуди,
и дръвчета, и пчели.

Славей рано ще ме буди,
птичи хор ще зазвучи.
Хей, здравей ти, пролет чудна,
пълна с радост и игри!

ЛЯТО

Синьо е небето,
бистра е реката.
Пъстро е полето,
радват ни цветята.

Ех, че са красиви!
Вдъхвам аромата.
Толкова засмени -
радват ми душата.

Няма да ги късам,
само ще ги милвам
нежно по листата
и ще ги поливам.