ПЕВИЦА

Атанас Душков

ПЕВИЦА

Малкото ми пеленаче
цяла вечер плаче.
Часове надига врява,
че ни подлудява.
Иде дядо и се смее:
- Гледай ти как пее!
Става тази хубавица
оперна певица!


ХВЪРЧИЛО

Изрязах си хвърчило
от алена хартия.
Захванах го с лепило,
пригладих го с ютия.

Привързах го с дъсчица,
поставих му опашка
и дългата връвчица
поех с ръка юнашка.

Хвърчилото излитна
високо до звездите.
Край пътя любопитни
се вдигнаха липите.

Загледаха го мило
и малките дечица.
А моето хвърчило
летеше като птица.

На нашата планета
и аз във утрин ясна
ще литна със ракета.
Ех, само да порасна!


НА МАМА

Ти си ми радост, и закрила,
майко моя, майчице ле мила!
Вечер във постелята ме слагаш,
а пък сутрин кротко ми помагаш,
за да стана и да се не муся,
а да се измия и закуся
и за да израсна и сполуча,
всеки ден прилежно да се уча!

Майко моя, нежна моя мила,
дето си ме, майчице, родила!
Нека те притисна до лицето,
нека те прегърна до сърцето
и опрян на топлото ти рамо,
аз да ти призная, мила мамо,
че си моя майчица любима!