Нгуен Дин Чеу (Nguyen Dinh Chieu, 01.07.1822 - 03.07.1888) е виетнамски поет, учител, философ, лекар. Най-големият поет на Южен Виетнам през втората половина на 19-ти век. Името му е символ на патриотизма на хората от Юга, а стихотворенията му отразяват борбата на виетнамския народ срещу западната инвазия. Роден в село Танкхан, провинция Зиядин, в семейството на чиновник. Детството му преминава през много трудности. Надарен с изключителен кураж и издръжливост. Като млад ослепява напълно. Започва да пише след ослепяването си. Подкрепя борбата на своя народ срещу френските колонизатори, които неведнъж се опитват неуспешно да го спечелят на своя страна. Поддържа тесни отношения с ръководителите на антиколониалната съпротива. Героите на поемите му „Лук Ван Тиен” (1851) и „Зюнг Ти и Ха Мау” (1854) са въплъщение на добродетелите, борещи се със силите на злото. „Лук Ван Тиен” и досега е изключително популярна във Виетнам. Автор и на „Призив за унищожение на мишките”, „В памет на войните, паднали в битката за Шестте провинции” и др. Умира в село Андик, провинция Бенче, на 66 г., две години след съпругата си. От 1965 г. има литературна награда на негово име.

Публикации:

Поезия:

О, ПО-ДОБРЕ С НЕВИЖДАЩИ ЗЕНИЦИ ДА БРОДИШ В ТЪМНИНАТА…/ превод: Григор Ленков/ брой 48 февруари 2013