Атанас Цанков

Тихо слиза гълъбово ято,
тръпнат детелините в роса…
Всяко кътче тук ми е познато,
стоплено от прости чудеса.

Тишина зелена ме обгръща,
лястовички стрелкат се край мен.
Ето я и родната ми къща
с двор пред нея най-обикновен.

Тук присядам тихичко и чакам
маминия глас да долети.
Пукат се кутийките на мака,
пеперудка лека се върти.

В мен се вглеждат незабравки сини,
цвят поклаща крехко стебълце
и едно: „Завърна ли се, сине?”
разтуптява моето сърце.