ДО ДОКАЗВАНЕ НА ПРОТИВНОТО

Асен Димитров-Феликс

електронна книга

„Тази поезия събуди в мене вълнение и очакване. Започва нейното драматично приключение в бъдещето. Радвам се, че българските думи са вдъхновили още едно честно, дръзко и талантливо перо.”

Петър Анастасов

На Галина

ТРАКИЙСКИ ТОСТ

Не вярвам в тебе, Смърт, и в твоя гроб -
той за душата ми ще бъде тесен,
а в зрънцето от падналия сноп,
което птици ще спасят от плесен.

КЛЕОПАТРА

Ти излъга света, че си силна жена.
Огледалото беше ти мярка.
Но сега е различно - в съня ти една
белокоса старица се мярка.

А когато е хладна пустинната нощ,
бедуините в своите шатри
палят огън. Не за излишен разкош,
за топлина, Клеопатра.

АПОКРИФ

Да се обичаме ни посъветва Ти,
но Някой нещо друго заповяда:
над рицарските брони да блести
изгърбеният клюн на лешояда.

Къде са рицарите? За отплата
при Себе си ли ги повика ти?
Тук броните ръждясаха в земята,
а лешоядът още си лети.

ПРИПИСКА

Какво ли не изтеглих само -
студ, глад и даже очебол.
Слетя ни бедствие голямо -
поганците от Анадол.
Когото смогнаха, избиха.
Претеглихме невиждан страх.
Каквото те ни причиниха,
това и Бог да стори с тях.
След този бяс и скръб велика
помръкна светлата луна.
Треперех като трепетлика
зад манастирската стена.
Но със добро ме поменете,
а ако в нещо съм сгрешил,
поправяйте и не кълнете
окаяния Рафаил.

1396-ТА

Когато паднал каменният Бдин -
наследникът на древна Рациария,
сред победителите ни един
не вярвал, че ще има пак България.

Повярвали, че тяхна е земята,
а тя превърнала ги в пръст и прах.
И като в стара приказка позната
България останала след тях.

ГОГЕН

Умираше в тръстикова колиба
на острови, наречени Маркизки.
Туземците навън ловяха риба,
туземките за нещо пак се кискаха.

Но някой ден наследниците техни
ще заменят ловенето на риба
с по-доходния труд: да не увехне
моравата край твоята колиба.

СТАРИЯТ ХУДОЖНИК

Пропил се беше някак отведнъж.
Със смях го съпровождаха децата.
Препъваха го локвите след дъжд.
Забравяше рождената си дата.

Бе дълга неговата нощ. Денят
го сварваше на пейките във парка.
Случайни минувачи в своя път
си казваха: „Изгубил си е мярката.”

Не знаеха във малкия си свят -
живелият по милост от небето
от всички тях бе двойно по-богат.
И обедня след края му градчето.

ДЪХЪТ НА ЛИПИТЕ

Искаше душата му да отлитне
от пустия нощен паваж пред блока…
На балкона усети дъха на липите…
И се върна, отлагайки скока.

ПРИЗИВ

Не будете в себе си спящите предатели,
не хулете онова момче, наивното,
което смята всички за приятели
до доказването на противното.

НЕПОЕТИЧНО

Обират в тъмното човек.
Внимателно. Без суматоха.
Един дискредитиран век,
изгубил своята посока,
заменя дългите дула
с опрени нощем пистолети.
На потърпевшите чела
съвсем не им е до куплети.

Когато гледа през ключалка
човек, случайно оцелял,
той, колкото и да е жалко,
ще види не звезди, а кал.

БЯЛО И ЧЕРНО

Капчица бяла боя,
пусната в баката с черна,
само за миг устоя
преди да бъде почернена.

Капка от черната бака,
случайно изпусната в бялата -
само частица от мрака,
а сива направи я цялата.

КРИВАТА КРУША

В сравнение с дърветата отдясно и отляво,
на всички хора в селото изглеждаше им крива,
а всъщност крушата си бе напълно права -
тя просто бе израсла в крива нива.

ГОСТЕНКА

Невероятно е, но факт -
напук на всякаква ирония
във дворната пътечка как
покълна малка анемония.

Предизвикателно красива,
дали и как ще се спаси
не знае тя, но й отива
пътеката ни да краси.

РАЗЛИКА

Да, краде и убива, и мами
нискочелият днешен човек.
Не изпитва потребност от памет,
а от лесно
спечелен
чек.
Колко по-багородно е цветето:
то от твърдата, спечена пръст
извисява само към небето,
със усилия
собствени,
ръст.

ИСТОРИЯ ЗА ДВЕ ЛИСИЦИ

Тя можеше да е банална,
ако куршум неуловим
бе проснал на земята кална
една от тях сред кръв
и дим.

Но ги улучиха и двете
и те се сдавиха сега,
и всяка бе от бяс обзета,
видяла в другата
врага.

СИЯНИЕ

В изоставен фургон в планината,
покрай път криволичещ и тесен,
ме завари веднъж тъмнината
на мъгливата, сънена есен.

През нощта от студа се събудих
и запалих ръждивата печка -
хладината среднощна прокуди
една малка кибритена клечка.

В миг големи оси от стените
(по научному как ли им казват?)
право в огъня взеха да влитат
като бойни летци камикадзе.

И тръпчивият дим от телцата
загорча като вкиснало вино…
С колко страшна цена топлината
заплатиха летците невинни!

ПЕПЕРУДА

Устремена към лампата, тя се блъска в стъклото -
то за нея е враг, защото я спира.
А това, че стъклото спасява живота й,
пеперудата не разбира.

НЕДОСТЪПНА

Ти все си ми в ума, откакто те видях -
там, зад стъклото -
по-стилна от реклама в търговски алманах,
по-нежна и от лотос.

Сега съм вкъщи сам, мета и бърша прах,
и паяжини чистих.
А миналата нощ до късно не заспах,
пресмятах и премислях.

И колко ми е нужен дъхът ти осъзнах,
и колко си ми скъпа…
Сънувах, че си моя, но никак не успях
бюджета на скалъпя.

И чудя се сега заради кой ли грях
не мога да те имам -
нали уж всеки път, когато съгрешах,
се изповядвах в рими.

Но вярвам, някой ден, макар и сиромах
и не съвсем достоен,
че с тебе ще мета и ще обирам прах,
прахосмукачке моя!

СПОМЕН

Гущерче в едно далечно лято,
стреснато от викове хлапашки,
стрелна се край мен като крилато,
но остави своята опашка.

Друга ще му е израсла, зная,
вместо падналата сред тревите,
но била е малка и до края
тя останала е заместител.

Тази жертва, никому ненужна,
е, уви, тъй често повторима -
от настъпената теменужка
до забравянето на любима.

А не би могла ръка без пръсти
вече истински да се ръкува,
нито да погали, да прекръсти,
или да усети как сънува

другият и в него се прокрадва
споменът за някаква милувка,
на която вчера се е радвал
без следа от никаква преструвка.

ТАНЦ

Мое мило момиче, не губи вярата си във мен,
че притиснах те снощи по-силно, отколкото трябва.
Май че в живота ми липсва точно този момент,
когато ръцете не искат да слушат, а грабват.

Непокорна коса докосваше мойта прошарена,
аромат на момиче се смесваше с мъжки парфюм,
допир случаен до твоята плът непокварена…
Ето как се загубват понякога разум и ум.

СЪКРАТЕНО

Ти, за която тъй дълго
търсих най-нежния стих
и като оня идалго
с мелници-думи се бих,
ти ме научи да казвам
само с ръце и очи
всичко, което напразно
исках в стиха да личи.

ЕСЕН В ПЛАНИНСКО ГРАДЧЕ

Няма гларуси, няма делфини,
няма шумни, внезапни коли.
С наръч старец край тебе ще мине
и красиво цял ден ще вали.

Ще се спускат мъгли и дечица
по жълтеещи близки била,
ще излита във тъмното птица,
от отвъдното сякаш дошла.

И преди да закрие пейзажа
на нощта избелелия креп,
искам тук и сега да ти кажа:
тази есен е пълна със теб.

Още много сезони ще минат
в този град като двор разграден…
Няма гларуси, няма делфини,
но е важно, че ти си до мен.

ВЪЛЧАН ДОЛ

По-красива гледка не познавам:
месецът издига своя лък -
снеговете нощем осветява
над земя със името на вълк.

Щом във мрака бавно просветлее
бялата Родопа планина,
аз усещам - сведени над нея,
пращат й звездите топлина.

И потъва в преспите дълбоки
споменът за делника ни луд
с бързащите хора и посоки,
водещи към истинския студ.

РОДОПСКО СКАЗАНИЕ

Пил бех люта сливова ракия,
водеше ме коня шарколия -
лъки и ливади той подмина,
а се спря до момина градина.
Наместо мома с венче от лайка,
ме посрещна старата й майка -
не ме пита: „Момко, жаден ли си?”,
а ме пита: „Момко, женен ли си?”…
„Три години, рекох, нямам мира -
турци гоня - Ахрида умира.
Зачерниха малки и големи,
що девойки взеха за хареми!
Сбрахме се накрая неколцина
до Картъла, на една бърчина.
Енихан с дружина се зададе
и душа си на Аллаха даде.
Но поганците се озвериха -
даже и къшлите изгориха.
Оттам ида, с вино и ракия
мъката си искам да убия.
Кончето дотука ме доведе,
но какво ли чака ни напреде?”

Рече ми жената: „Бре, юначе,
мъжко сърце бива ли да плаче?
Имам дъщеря като икона -
намери я, качи я на коня,
заведи я горе на Карлъка,
дето се забравя всяка мъка,
там пред Бога да ти стане булка,
в тъмно време да ти е светулка…
Завъдете крави и овчици,
народете повечко дечица.
Царства идват, сетне си отиват -
тъй порои тинята отмиват -
царювете сменят ги султани,
но народът тука ще остане…
От войска по-силни са децата,
както от копитата - тревата.
Дъщеря ми вика се Славена,
с грозни дрипи тя е пременена,
с други моми скрита е горката
под Мурсалица, във пещерата
Ледница, де прилепите властват
и ледунки зимата израстват.
Има с тях и хубави невести,
всичките са рошави, злочести,
с кал и сажди мажат си лицата
заради страха от турчолята.

Хванеш ли пътеката оттука,
след Гела и Шилестата чука
на превала спусни се надолу
под мурсалишкото чело голо.
Ще навлезеш в смърчово усое,
дето хладина посреща зноя.
Там, далеч от пътища и друми,
ти извикай тези святи думи:
„Гонени сме, но не сме оставени;
повалени сме, но не погубени!”
С тях премъдрият апостол Павел
коринтяните е поучавал.
Стражници се крият в дървесата,
ще те заведат до пещерата,
там кажи на моята Славена,
че от мене сте благословени
дом и челяд вий да създадете
и по-скоро вест ми изпратете!
Хайде, синко, Бог да ти помага!”
За из път ми даде пита блага,
клин и после пътя ми показа,
нищо друго повече не каза.

С твърди шпори аз подкарах коня,
а сърце ми стъпките му гони…
Както ме напътваше жената,
тъй направих, стигнах пещерата,
при Славена скоро се оказах,
думите на майка й разказах.
Моми и невести замълчаха,
в мрака само капките шептяха…
Чакахме Славена що ще каже.
„Идвам с тебе и във Турско даже!” -
рече тя и весел смях отекна,
а на мен в гърдите ми олекна.
След това на свещи ни венчаха,
сенки по стените заиграха…
Имаха и библия в позлата -
тяхното имане под земята.
Аз разчупих питата и клина
за добър късмет на нас двамина.
Бе оскъдна нашата венчавка,
но по смях, по песни и задявки
сигурно надмина Рамазана
в белите сараи на султана.
И не знам кога ли сме заспали
във високата подземна зала…

Щом настана глъчка в пещерата,
хванах аз жена си за ръката
и след кратки думи на раздяла,
тръгнахме да си намерим дяла.
Но когато вънка я изведох
и под слънцето към нея сведох
погледа си, стресна ме Славена -
парцалива, със коса сплъстена,
по лицето ручейчета кални,
гледах я и ставаше ми жално.
Стори ми се грозна, неугледна.
Тя разбра, в очите ме погледна
и започна песен да наглася,
сякаш вятърът й я донася:
„Бела съм, бела, юначе,
цела съм света огрела!…”

Плод узрява половин година,
а човек - докато се помине.
Не повярвах аз на песента й,
само се разтъжих от гласа й.
Но когато стигнахме потока
с вировете бистри и дълбоки -
там, където струите скокливи
кротко върху пясъка почиват,
тя ме спря, нагази във водата,
дрипите си просна сред тревата,
цяла потопи се като мряна
и накрая, мокра и засмяна,
на брега излезе полугола,
стръкче във косата си забола.
Гледам - не жена, а самодива!
Гледа ме - сърцето ми пробива!
Грабнах я и вече от години
всичко си делим наполовина.
Според майчината й заръка
заживяхме горе на Карлъка.
Гледаме овчици и дечица,
пълниме си празните паници,
пеем си Славенината песен,
а за нея и Карлък е тесен,
та префръкна като птичка плаха
и мнозина други я запяха:
„Бела съм, бела, юначе,
цела съм света огрела!
Един бе Карлък останал
и той не щеше остана,
ам беше в мъгла отънал…”

ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ:

АНАДОЛ - турското име на византийската област Анатолия в Мала Азия, използвано понякога за целия полуостров.
АПОКРИФ - от старогръцки: „съкровен, скрит, таен” - анонимно литературно произведение, възникнало в народна среда под влияние на каноничната църковна литература, но в противоречие с нейните догми, поради което тази книжнина е била преследвана и унищожавана от православната църква.
АХРИДА - област в Източните и Средните Родопи.
БАЛНО(диал.) - тъга, мъка.
БДИН - средновековното име на Видин.
„…гонени сме, но не оставени; повалени сме, но не погубени.” - Нови Завет, Второ послание на апостол Павел към коринтяните, 4:9.
ДРАМА - град между планината Боздаг и Бяло море, днес в Северна Гърция.
ЕНИХАН - османски военачалник, завладял Родопите, но паднал убит в района на връх Свобода.
КАРЛЪК - най-високият рид в Родопите, включващ първенеца на планината връх Голям Перелик - 2191м.
КЛЕОПАТРА - египетска царица от 69-та до 30-та г. пр. Хр., утвърдила се на трона с помощта на римските държавници и пълководци Юлий Цезар и Марк Антоний, които очаровала с красотата си и превърнала в свои любовници. Известна със своите прищевки, властолюбие и привързаност към лукса.
ЛЕДУНКА(диал.) - ледена висулка.
МУРСАЛИЦА - рид в Родопите, на северозапад от Карлък.
ПОЛ ГОГЕН (1848-1903) - френски художник, майстор на фигуралните композиции; починал в бедност на Маркизките острови в Тихия океан. Днес колибата му е превърната в туристическа атракция.
ПРИПИСКИ - от старобългарски: „прибавям”, „отдавам” - допълнения и прибавки към ръкописи, обикновено отбелязвани в полетата на книгите и често извън тяхната темматика. Отразяват и датират разнообразни събития, поради което са важен извор на сведения за политическото, стопанското и културно развитие на България.
РАМАЗАН - един от най-големите мюсюлмански религиозни празници.
РАЦИАРИЯ - римски град на брега на Дунав, разположен край днешното село Арчар, Видинско, прочут със своята фабрика за оръжие. Разрушен от хуните през IV век след Христос.
ЧАЕНОТО БИЛО - билото на Мурсалица, където расте уникалният мурсалски чай.
ШИЛЕСТАТА ЧУКА - връх западно от село Гела.