Николай Почивалин
Николай Михайлович Почивалин (07.04.1921, село Баничи, Украйна - 25.01. 1988, Пенза) е руски поет, прозаик, очеркист, член на Съюза на журналистите на СССР, член на Съюза на писателите на СССР, участник във Великата Отечествена война. През 1928 г. семейството му се премества в село Поспеловка, Пензенска губерния, недалеч от град Кузнецк - в този град бъдещият писател завършва средното си образование и публикува първите си стихове и разкази. В годините на Великата Отечествена война е сътрудник на армейския печат, служи и в стрелкови полк. След войната работи в строителството на московското метро , публикува в областни и регионални вестници. Журналист в Казахастан и Сибир. От 1953 г. е професионален литератор. Издава книгите „Счастье” (1951), „Простые люди” (1951), „Сибирская тетрадь” (1954), повестта „Юность” (1954) и мн. др. - повече от 60 книги: разкази, повести, романи. Повестта му „После зимы” (1958) е преведена на унгарски език, „Летят наши годы” (1963) - на български - под заглавие „Младостта на годините” (1964). Писал и за деца.
Публикации:
Литература за деца:
