КАМИЛИ

Илко Капелев

КАМИЛИ

Стихотворение, изписано върху един
кожен мях за кумис в Южен Казахстан

Натоварени с юрти
в този пладнешки зной,
те вървят към аула
като тежък конвой.

В необятната охра
търсят прясна вода.
Опват шии. И морно
тръгват пак на стада.

Бавно крачат след тюрка
с уморена душа.

Лягам в старата юрта
и сънувам степта.

Чимкент
септември 1985


И ТОЛКОЗ

В едно студено утро хората изнесоха в платно
ковчега с тялото на вуйчо ми от пастта на блока.
От третия етаж сандъкът изглеждаше като писмо,
което близките на мъртвия изпращаха на Бога.

Поглъщаше мъглата газката под тежкото небе –
камионът возеше покойника към селото далечно.
Снегът се стелеше. И стенеше безкрайното поле.
И побеляваше по хълбока шосето вековечно.

Така освободен завинаги от този скучен град
се върна вуйчо на земята си. Посрещнаха го старците.
Върху дъските буци чукаха като летен град
и чак до сутринта край гроба му лаеха чакалите.

А мама в болницата беше – инсулт я покоси.
И тя пристигна принудително във този болен град.
Залива месеци възглавницата си със сребърни коси
и на изписване научи чак, че вече няма брат…

Една звезда лети към рая. И избухва рисково.
Нагоре е безкраен мрак. Закусват с птици облаците.

Ветреят се прострени нощем като бели ризи,
измамени и възкресени, душите на покойниците.


НАШИТЕ МАЙКИ

45 години нашите майки
обработваха земята с мотики.
Черноземът здравето им отне.
…Надолу,
по двата бряга дерето
мирише на лайка.

Днес
обработват земята с коне.


* * *

Земята чака някой да я стопли,
                                        Земята
              ще се вкочани
от студ.
Кората й, напукана от вопли,
                                        все още
                          е за нас
        единствен
скут.