Митрополит Иларион

Грешим всеки ден, всеки час, ако не е покаянието, щяхме да тънем все повече в блатото на греха.
Покаянието е пълно съзнание за греха и желание за изправление. Съзнанието, че си нарушил нравствения закон - закона на сърцето е евангелски закон и води към разкаяние.Съзнаеш ли, че сам не можеш да се изправиш и подириш в смирена молитва милващата Божия благодат, ти си в пътя на покаянието.
Паднеш ли в грях - стани, и ако пак паднеш - пак стани, казва един проповедник. Имаш ли съзнание, че си паднал, веднага се изправи. Затуй за покаянието няма определено време. Но за да има подтик към покайно съзнание, св. Църква е наредила през годишното богослужебно време период на покаяние. Това е времето през Великия пост: да се очисти човек духовно с пост и молитва в смирено съзнание за своята греховност и тъй да посрещне великия празник на Възкресението Христово, с чисто сърце да се удостои и заедно с ангелите да прославя възкресналия Господ.
Всичко в храма през Великия пост е четене, и пение, и богослужебна наредба, а самите чинодействия навеждат мисълта на вярващия към покаяние.
Грехът е страшно, но не непреодолимо зло. Няма грях, колкото голям да е той, който да надделее на Божието милосърдие. Както камъкът хвърлен в морето, изчезва, тъй и грехът в бездната на Божието милосърдие изчезва, стига да има чистосърдечно покаяние. Не многото грехове погубват човека, а неразкаяното сърце.
Разказва се, че един войник запитал авва Миоса, Бог приема ли разкаянието на човека? И старецът отговорил: “Кажи ми, драги мой, когато палто ти се скъса, ще го хвърлиш ли?” “Не, казал войникът. Ще го закърпя внимателно и ще продължа да го нося”.
“Ако ти за дрехата си тъй се грижиш, нима Бог не ще се погрижи повече за Своето създание!” (”Цветник духовны, ч.ІІ, с. 181, Москва, 1903 г.). Докато сме на земята можем да се каем, дойде ли смъртта, ще бъде късно. Рибата, попаднала в мрежата, докато е още във водата може да я скъса и да изчезне във водните дълбини, но когато мрежата бъде извлечена на брега, ще бъде късно.
Съзнанието за греха прави човека съдия над себе си. “Ако душата се самообвинява пред Господа, казва авва Пимен, Господ ще я възлюби”.
Самооправдаваш ли се, далеч си от покаянието. Бъди далеч от гордостта, тя не иска да съзнаваш греха си. “Възлюби смирението и то ще покрие всичките ти грехове”, казва св. Антоний Велики.
Имаме ли съзнание за греховете си, трябва да се каем. Тъжим, страдаме по смъртта на наши близки. Не по-малко трябва да тъжим, когато почнем да чувстваме, че духовно умираме.
Да плачем за греховете си! Чудно е действието на сълзите. Текат от веществените очи, а измиват невеществената душа. Падат на земята, а повалят демоните. В книгата на нашия живот има много мрачни страници. Тези страници трябва да измиваме със сълзи за покаяние. “Ако ли си чист, то дай в заем сълзите на другиму”, казва св. Йоан Постник, - плачи за греховете на брата си. А колко хубаво е да плачем и за своите грехове!” Ап.Павел три години проливал сълзи за другите. (Деян.20:31), а ние за своите грехове не плачем. “Блажен е този, който постоянно оплаква греховете си”, казва авва Исая. Сълзите пред Бога се превръщат в успокоителна капка на радост. Както след проливен дъжд въздухът се пречиства, тъй и след проливане сълзи на покаяние човек се успокоява, чувства лекота, диша свободно.
Един подвижник в покайна молитва проливал сълзи ден и нощ. И когато Богу било угодно да бъде утешен, явил му се Сам Господ Иисус. В момент на молитва, облян в сълзи, подвижникът видял светли лъчи да го огряват. Надигнал поглед и ето - пред него Христос цял в светлина, държащ с две ръце един потир. Разплаканият подвижник в удивление, без да мисли, извикал: “Господи, какво има в тази чаша, че тъй внимателно пазиш да не би да се излее?” “Това са сълзите на грешницата, които проливаш пред нозете Ми в дома на Симона, отвърнал Христос. Пазя ги и досега, защото са ценни, ценни са за Мене сълзите на каещите се грешници”, добавил Христос и се отдалечил. Подвижникът се загледал в сълзите, пролени по дрехата му. При светлината на кандилото те блестели като бисери. Въздъхнал с облекчение и товарът с грехове паднал от плещите му.
Затрогващи са покайните песнопения особено на вечерните служби през Великия пост. Извикват сълзи. Затуй когато чуеш привечер камбаните да бият, отбий се от пътя си в храма. Няма да съжаляваш. Ще почувстваш духовна отмора. Ще се позамислиш над себе си. И колко хубаво би било да настъпи обрат в мислите, дела и постъпки! На Бога са противни не само сторените грехове, но и особено нежеланието да направим обрат в насоката на живота си или да отлагаме времето за покаяние. Покаянието е борба, война с греха. Трябва да се воюва за победа. Има и средства за това.
Молитвата дава надежда в Бога, успокоява, окуражава и прогонва отчаянието. Ще каже някой: много съм зает, нямам време. “Време има за всяка работа под небето” (Екл.3:1). Има време за молитва, стига да я желаеш. Не намира време този, който не желае да се моли. Колко и да е зает човек, може и след труда да отдели минути за молитва. Молитвата е дар Божи. Да го ценим, за да получим и дара от плода на ръцете си”.
Постът е от голямо значение, за да се върви в пътя на покаянието. Да постим духовно, да постим и от храна - ни подканва Църквата в началото на Великия пост. С поста пред дверите на покаянието да навлезем в Светата четиридесетница. Блажени Августин сравнява тялото с буен кон. Намали му храната и ще се обуздае. “Кое от животните е по-силно от лъва? - пита преп. Йоан Колов, но и той от лакомия падна в капана”. Давид, когато се борил с лъва, хванал го за гърлото. Тъй и ние трябва да затворим гълото си, за да победим, съветва авва Пимен.
Милостинята е също израз на покаяние и желание да ни се вмени за оправдание. Проявиш ли милост, състрадание и братска обич, и Бог ще покаже Своята милост към тебе. Уважавай Божия образ във всеки човек и Бог ще те възнагради. Прояви братско сърце към всеки, който се обърне за помощ към тебе, и Бог ще покаже отеческото Си сърце към тебе. Подпомагай, ако искаш да бъдеш подпомогнат. Божията милост ще бъде над тебе, ако ти проявиш милост към другите. “С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери”, казва Господ (Мат.7:2). „Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости небесният ви Отец, ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви” (Мат.6:14-15).
Едно от главните действия при покаянието - средство в борбата с греха е изповедта. Разкрием ли греховете си пред Бога и пред изповедника ще получим облекчение. На изповедника е дадена власт да приеме изповедта, бащински да поучи изповядващия се и да го предпази от нови грехове.
Покаянието е призив за живот, радост, разкриване на сили и възможности за плодоносен труд, за дела на добродетели и път към спасение.
Христос Господ дойде за спасение на всички човеци. И покаянието е за всички. Той разпростря ръцете Си на кръста и с това разкри Своите обятия за всички. Проля кръвта си за грешниците. Затуй трябва всеки да пропъжда далече от себе си отчаянието. Господ Бог заповядал на ап. Павел да прощава седемдесет пъти по седем (Мат.18:22), с други думи да прощава винаги. “Сърце съкрушено и смирено Ти, Боже, не ще презреш”, се казва в покайния псалом (15:19). И тъй, аз, и ти, всички, облечени в дрехата на християнското покаяние, в смирено съзнание за своите грехове да спрем внимание върху всички тези мисли и се поучим.

1975 г.