КЛЕТВАТА
Много често хора незапознати с евангелските заповеди, за да засвидетелстват истиността на нещо, се кълнат и се кръстят и тъй напразно призовават името Господне. Това е погрешно и лекомислено споменаване на Бога.
Клетвата официално е допустима само в съда. В обикновения живот да се кълне е напразно изричане името на Бога. Господ казва: „Да се не кълнете никак: ни в небето, защото е престол Божий, ни в земята, защото е подножие на нозете Му, ни в Йерусалим, защото е град на великия Цар, ни в главата ни се кълни, защото не можеш направи ни един косъм бял или чер. Но думата ви да бъде: да, да: не, не, а каквото е повече от това, то е от лукавия” (Мат.5:34-37). В Стария Завет относно клетвата се казва: “Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог, защото Господ няма да остави ненаказани оногова, който изговаря името Му напразно” ( Изх.20:7). “Не се кълнете лъжливо в Мое име, и не осквернявайте името на твоя Бог” (Лев.19:12). Съобразно тогавашните сурови и жестоки нрави клетвата е била допустима за засвитеделстване истината в обикновения живот. Но в новозаветното време религиозно -нравственият закон цели усъвършенстване изцяло на човека и неговия дух. Така, че като имаме предвид старозаветното законодателство, клетвата не е грях, но когато се кълнеш истински за засвидетелстване на истината. Греши този, който се кълне лъжливо. Господ Иисус Христос запретява клетвата. С това Той цели да отстрани от човека и опасността да се препъне и изпадне в грях, да се самозалъгва. За да ни избави от такова подхлъзване, Господ изцяло запретява клетвата, грях и за тоя, който я произнася, и за тоя, който я слуша. Като разсъждава по тая Господня заповед, блажени Августин казва: “Напишете в сърцата си това, що ще ви кажа. Този, който принуждава другиго да се закълне, знаейки, че той ще се закълне лъжливо, е по-лошо от човекоубийство. Защото човекоубиецът убива тялото, а този душата, даже две души и на този, когото е принудил да се закълне, и своята”. Така, че по-добре е да си останеш със съмнението в истинността на неговото изказване, отколкото да го принуждаваш да упорства в греха. Затова, за да не погубваш и своята душа, и тая на другия, не го принуждавай дори с израз на съмнение, но да не се прибягва до клетва. Така ще избегнеш злото.
Поначало нищо нямаш тук на земята. Всичко е в ръцете на Бога Вседържител Творец. Говориш ли от сърце истината, то по думите на св. Йоан Златоуст, думите на Господа “да, да и не, не” заменят клетвата, те значат ти си “клетва”. Подозрителността в истинността на казаното е от лукавия. За злоупотребяващите с клетвата се отнасят думите на прор. Давид: “дигат уста към небесата и езикът им обикаля по земята” (Пс.72:9). “И ти се осмеляваш - казва св. Ефрем Сирни - да отваряш устата си и изпускаш слова към небето, да произнасяш клетви и хули”. Не трябва да забравяме, че пред Бога стоят архангелите, херувимите, серафимите със страх и трепет, песнославейки великото, достопочтимо и славно име на Бога и следователно, и ние трябва да имаме страхопочитание към великото име на Бога и да не Го произнасяме в свидетелство на лъжливи думи, а да Го възпяваме “с псалми, славословия и духовни песни в сърцата си” (Кол.3:16).
2002 г.
