НИКОЙ НЕ Е ПО-ГОЛЯМ ОТ СМЕХА

Петър Софрониев

Сигурно има много начини да се излекуваш от меланхолията и песимизма и да отпъдиш черните мисли, които все повече и повече ни връхлитат. Да прибягваме до хапчета, дори и лекари не го препоръчват (не споменавам доктори, да не се засегне някой доктор на философските науки). След “Смехотерапия” логично се появява и “Славотерапия”, която, от една страна, ще увековечи и името на талантливия сатирик Славимир Генчев, а от друга, ще ни покаже и как да бягаме от мрачното настроение чрез “Слафоризми”, “Славиози”, “Слакърдии”, “Слафове” и “Славиграми”.

Над три десетилетия редактирам хумористични страници и винаги съм се чудел защо толкова рядко се появява онази приятна “гарнитура” към обемните материали - афоризмът и сатиричната миниатюра. Някога простичко си обяснявах всичко с факта, че за по-едрите материали и по-голям бе хонорарът. Сега, когато прочетох книгата на Славимир Генчев, разбрах, че отговорът е другаде. Къртовски, не сизифовски труд трябва да положиш, за да отърсиш излишните думички от историята, която искаш да разкажеш. За да синтезираш в най-чист вид мъдрост, злободневие, поука, смях и философия. Да оплетеш всичко в едно и с две-три изречения да конкретизираш и обобщиш  процес, случка или състояние на отделна личност или цял народ.

Убедих се, че с тази книга Славимир подпечатва майсторското си свидетелство, което го приобщава към най-стойностните и изявени съвременни сатирици - майстори на къси сатирични жанрове. Това, че неговото творчество не “блика” от вестници, радиа и телевизии нахално и постоянно, е не недостатък, а качество на самия автор. В последно време той много дълбоко е зареял поглед в процесите, които ни пресичат живота. Процесите, които ни деформират в известна степен живота. И накрая в процесите, които ни карат да се променяме така, както много често не бихме искали. Наблюдава Слави и не бърза да ни поднесе всичко. За да може до нас да дойде най-пречистеното и доброто.

Пак ще се повторя, като кажа, че най-голямото достойнство на “Славотерапия” е това, че в нея авторът талантливо е вплел мъдрост и смях. Полетял е на крилете на фантазията си така, че да стигне лесно до личности, събития и факти от минало и настояще време. Да ги претегли на кантара на своя светоглед и да ни ги представи с едно леко намигваме като “нещо, което е нямало как да не ни се случи”.