Ференц Юхас (Juhasz Ferenc, 16. 08. 1928, село Биа) е унгарски поет, главен редактор на списание „Уи ираш” („Нова творба”). Има унгарски и немски корени. Публикува първите си стихове през 1946 г. Учи във филологическия факултет на Будапещенския университет. Член на Асоциацията на унгарските писатели (1950). Участва в международна среща на писателите в България през 1952 г. Автор на книгите „Крилатото жребче” (1949), епичните поеми „Семейство Шанта”, „Моят баща” (и двете - 1950), в които възпява хармонията на селския трудов живот. След тях следват „Нови стихове” (1951), „Ода за полета” (1953), „Властта на цветята” (1955), „Нощни видения” (поема, 1962), „Битката с бялото агне” (1965), „Цъфтящото дърво вселенско” (1965), „Майка” (1969), „Предания за Светия Огнен потоп” (1969), „Мъртвият цар” (1971) „Любовта на вселената” (1971-1972), монументалната поема „Страна прахосница” (1955), както и поемата „Черния крал на орлите” (1988). По-късно издава „Епоси и стихотворения” (1978), „Щастието” (1984), „Цветето на мълчанието” (1991), „Сваляне на Христос от кръста” (1993), „Чучулига в сърцето” (2008), „Скелетът на детството” и мн. др. (2010) Изявява се и като преводач и есеист. Носител на наградите „Баумгартен” (1949), „Атила Йожеф” (1950), „Радноти” (1971), държавната награда за литература „Кошут”(1951, 1973). През 1960-1998 г. често посещава Белград, Нови Сад, Суботица, Сараево. Получава Златен венец за поезия (1992). Почетен гражданин на Будапеща (2008). Умира на 2 декември 2015 г.

Публикации:

Поезия:

ФРАГМЕНТ ЗА ХИМН/ превод: Нино Николов/ брой 46 декември 2012

ТИ БЕШЕ ДВАДЕСЕТГОДИШНА/ превод: Иванка Павлова/ брой 97 юли 2017