Харалан Ангелов

Слушай, български народе,
глас небесен, сладък звън;
време име, време доде,
доста вече толко сън.

Виж, че ясно слънце грее -
с животворни си зари,
иска мрака да развее
вън из български земи.

Пригърни ти светлината,
тя е майска благодат;
доста люби тъмнината -
ти, дете на грозний ад.

В светлината ти ще имаш
ден по-светъл, по-благат;
в нов живот ще се развиваш
като в пролет явор млад.

Светлина, искра небесна!
Майка на предвечна твърд,
извор на вода безсмъртна,
води тя из вечний път!