КРАТКИ СХВАТКИ
(лирико - сатира)
Сатирикът има способност да изважда наяве онова, което лишените от неговите качества и умения също виждат, но отминават примирено или с болезнена, но мълчалива вътрешна съпротива.
„Утайки от кафе” е щастлива среща на поетесата от Русе Мила Лазарова и известния карикатурист Тодор Цонев, двама търсещи и зрели творци. Авторката тръгва от частния случай, за да достигне до общото, което наричаме типично. Тя ни разсмива, но ни провокира с въпроси и ни навежда към размисли. И трите части на неголямата й книжка „ Ясни полубасни”, „Кукерско хоро”, „Политически тепих” са огледало на днешното трагикомично време. Те не носят парфюма на угодничество, не са писани с прищявката да бъдат непременно харесани, нещо повече - авторката поема доза граждански риск, както обикновено става при сатириците.
Известна повече със своята лирика /”Поеми”, 1991 г., „След листопада”, 1992 г., „Косач на детелини”, 1993 г., „От словото”, 1996 г./ и мн. др., Лазарова проявява жив усет към комичното в нашето болно време. Някой нейни изводи, вън от контекста, звучат не само гневно, но и страшно:
„Топузът разрешава да се шава,
но с него в крак до края чак.”
„Тактика”
Употребата на омоними задълбочава смисъла, надгражда пластове. Тя се очертава като майстор на комичния индивидуален и групов портрет. Постига го с отделен щрих или по-цялостна зарисовка /”Портрет”, „Увлечения”, „Милосърдие” и др./ От арсенала на комичното са заглавията „Горилите”, „Въпросчето”, „Стърчиопашката” и др. Обекти на сатиричната й злъч са както близкото минало /”Спомен”, „Мила родна картинка”, „Кукерско хоро”/, така и жалкото ни настояще /”Бумеранг”, „Изход” и особено „Фонтанът”, където плачещите за ремонт тръби напомня извикващите у някои умиление бутафорни домашни фонтанчета на парвенютата./ Тук крещи цялата потресна тиня, омотала живота ни с нашите вечно нерешени битови неволи- прелюдия към шенгенския списък и унизителното ни клечене пред вратите на Европа. Просто да те е страх да се хванеш на това „кукерски хоро”, а още повече- да се пуснеш.
Темите са грабнати от ежедневието. Битовите епизоди предлагат както злободневното: екокатастрофата /”Приказка за щурчето”/, евтиния популизъм, главозамайването на властниците /”Равнище”, „Лъжата”, „Стърчиопашка”/, така и вечното: нагаждачеството /”Тактика”/. Типизацията се осъществява чрез социалната среда: вили, гаражи, шадравани, найлони, кочини, буби- цялата сбирщина на пошлия като чалга живот - /”Семейство”, „Увлечения”, „Перпетуум-мобиле” и др./ Епиграмите си Мила Лазарова нарича „ кратки схватки”.
Схватки с кого? Навярно с цялата по-горе изброена гмеж, навярно с бездушните манекени от „Модна къща България”, където като по закон простите неща се усложняват до смърт, а сложните се опростяват до профанация, за да се стигне до абсурда на цялата ни бюрократична машина, която ни вади от равновесие /”Просто-сложно”/.
Сатирата „Публика” е своеобразно „антре” към „политическия тепих”: „На тепиха взеха,че се сбиха.” Читателят се оказва не само свидетел на неспортсменски дела, парламентарни скечове, църковни интрижки, досиета и партийни заигравания, а неволно става и пряк участник в тях. Авторката изповядва страха си чистосърдечно, но звучи иносказателно:
„Аз мълча и с вестниче си вея,
но поглеждам изхода къде е.”
„Публика”
Точно подбраните, комично оцветени думи като „гавази”, „мафиоти”, „вендета”, и др., както и гъвкавите интонации, словесните плетеници, играта на думи, скоропоговорките засилват изобличителността на смеха, за да достигне той в третия раздел своето кресчендо, когато не може да не бъде чут. И така, сякаш от самото блато чуваме не смях, а горестен вик /Ерихонски тръби”/.
Композицията завършва с две особено звучащи стихотворения: „Дървото-джудже” и „Равносметката”. В тях напрежението от вика, който руши, минава в грижовна лирична равносметка за миналото и настоящето, а сатиричното и лиричното се сливат по законите на изкуството. Защото да прехвърля мост между лириката и сатирата в това неуравновесено и жестоко време може само талантлив творец като Мила Лазарова.
Мила Лазарова. „Утайки от кафе”, изд. „Български писател”, 1999, художник на корицата - Тодор Цонев
