Ваня Данева

***
И лятото си тръгна изведнъж.
Разбрах по бисерните капки.
Разсеях се за миг и то замина,
без дори да се сбогува.

О, колко дълго чаках лятото
и помъдрявах. Събирах сили за
безкрайните му дни и кратки нощи.
В себе си отглеждах нежност -
да я даря на хора, на жита и плодове.
Смирение откривах - да съм равна
с пясъка под жарките лъчи…

А то си тръгна. И не попита,
дали ще бъда тук, когато се завърне.

10 МИНУТИ

Тичах толкова бързо,
като спринтьор, от чиято
победа зависи живота.
Тичах, без да се обърна,
като малолетен крадец,
задигнал пликче „Чипс”
от кварталния супермаркет.

Нямаше как да зная,
че пътеката свършва
след десет минути.

Колко много неща
могат да станат
за десет минути:
да позвъниш на сина си
и на двете приятелки,
да им кажеш, че ги обичаш;
да сложиш кафе,
докато заври да чуеш
любимата си песен;
да изпишеш име върху
запотеното стъкло на прозореца
и, преди да излезеш,
няколко секунди да помълчиш.

ПАЛИНИ

Нощта - въздишка на жена,
лениво изпълзя зад хълма.
Маслините приличат на мъже,
по пътя към дома забързали.
Но някой маг е завидял,
усетил нежния им порив,
и те сега стоят -
застинали и омагьосани.

До първите лъчи на изгрева.

Тогава птиците ще огласят
с любовния си зов градините.
Ще заприижда морски бриз
и ще разбуди мандолините.
Пристанището ще се оживи
от първите нетърпеливи звуци
на отплаващите кораби;
гальовното море ще ги посреща
и ще се прощава с нежен плясък;
ще ги сподирят бързите делфини
и чайки ще кръжат над тях…

О, миг на истински живот и красота!

Ала сега е още рано и над земята
щедро сипе оня маг нощта -
въздишка на жена.