Иван Киреевски
Иван Василиевич Киреевски, руски религиозен философ, теоретик на славянофилството, прозаик, критик, публицист, е роден на 22.03. (3.04.) 1806 г. в дворянско семейство в Москва. Брат на Пьотр Киреевски (1808 - 1856) - публицист, археограф, фолклорист, събирач на народни песни, славянофил. Поетът Василий Жуковски е близък роднина на майка му. На 12 г. вече знае немски език и учи древни езици. От 1822 г. слуша лекции в Московския университет. После работи в архива на Министерството на външните работи (1824). Там се запознава с редица талантливи млади хора (Д. и А. Веневитинови, В. Титов, С. Шевирьов, В. Одоевски), с които създава философски кръжок, саморазпуснал се след въстанието на декабристите (1825). През 1830 г. пътува до Германия, където слуша лекции на Хегел и се запознава с него, слуша лекции на Шлейермахер, посещава Шелинг в Мюнхен. Завърнал се в Русия през 1832 г., издава списание „Европеец”, забранен на втория брой заради статията на Киреевски „Деветнадесети век”. Защитен пред властите от Василий Жуковски и Пьотр Вяземски. Променя западническите си възгледи със славянофилски, пише проза, разказа „Нощ в Царицин” (1829), незавършената повест „Остров” (1839) и романа „Два живота” (запазено е само началото на този незавършен роман). Заедно със старците от Оптина пустиня работи над издаването на съчиненията на отците на църквата. От 1845 г. е неофициален редактор на сп. „Москвчанин”, издаван от М. П. Погодин, излизат поради разногласия едва три броя. От 1852 г. излиза славянофилския „Московски сборник”, в който философът публикува статията си „За характера на просвещението в Европа и отношението му към просвещението в Русия”, която не харесала на властите и списанието е спряно. Като критик анализира произведения на Пушкин, Баратински, Жуковски, по-късно пише отзиви за В. Сологуб, Н. Язиков, Л. Толстой, Н. В. Гогол. В последните си години работи над курс по философия. Последната си статия написва през 1856 г. - “За необходимостта и възможността от нови начала във философията”. Умира от холера в Петербург на 11 (23.) 06. 1856 г., погребан в Оптина пустиня. Трудовете му са издадени през 1856 г. и 1911 г. в 2 т.
Публикации:
Проза:
