ВИЛА „СТРАХ”
БЕЛЕГ
Бях на шест,
когато тя ме ухапа по бузата.
Изпищях в анапест,
и се мушнах на баба под блузата.
Настрана
тя мълчеше в уплаха под плитките, -
много малка жена,
победила за първи път в битката.
С нежен пух
покрай нас зашумяха тополките,
но тогава не чух,
скрит на тъмно, отдаден на болката.
С детска жал
дълго плаках и бърсах нослето,
в оня миг несъзнал,
че обиден в мен плаче поета,
до смъртта
че ще нося аз белег на бузата, -
малка чиста луна,
от красивите зъбки на музата…
31.03.2009
ВИЛА „СТРАХ”
Аз всяка нощ сънувах вълци
във вилата на моя страх,
и хълцах в своя детски сън, и хълцах,
о, колко сълзи разпилях
по меката възглавка бяла
сред зимна нощ и летен здрач,
но пак на сутринта бе цяла
душата ми след всеки плач,
и пак излапвах апетитно
златистата филийка с мед,
и изучавах любопитно
стъклото с вълчи дъх отпред,
и гледах в тъмната просека
дали не светят две очи,
отдалечавайки се леко,
додето баба ме сгълчи,
и сепнат - връщах се отново
във вилата на моя страх,
където всичко бе готово
за сън, за смърт, за плач, - и плах
аз лягах по корем във здрача,
но не заспивах дълго пак,
разтворил парещи клепачи
широко на тила си чак,
и пак повтаряше се тоя
кръг страшен с вълчите уста:
страхът, смъртта, плачът и воя,
и радостта от утринта…
15.03.2009
БОЛЕН НА ВИЛАТА
Често си спомням страшната сцена:
болни на вилата с баба лежим,
с баба повръщаме двама в легена
вкус на оцет, на горчилка и дим.
Старата печка се дави във хола,
баба ми кашля във черния шал,
„Бабо, недей да умираш, те моля!” -
в погледа детски уплаха и жал.
Баба ме носи и нещо приказва,
слага ми тухла, обвита в парцал,
стоплям краката и сън ме облазва,
после на утрото гледам: изгрял
лъч през прозореца, баба си суши
с дървено гребенче свойте коси,
муши в устата ми белени круши
с ледени пръсти… Е, бабче, - мерси!
25.03.2009
ПРЕМЕРВАНЕ НА МЕЧТИТЕ
В гората сме нашата банда -
Владко, Иван и Петър.
Дребна и смешна команда,
всеки в ръката със сантиметър.
Лято е. Чиста ваканция.
Нашите - долу по вилите.
Копат като поганци,
плевят и поливат…
А тук по поляните - ягоди диви…
В главите ни - трескава мараня,
а пред очите ни - праскови, сливи
и силует на жена…
Ваньо вади парче от списание цветно
и разгъва го връз тревите…
Нищо видимо, нищо конкретно,
но затова са мечтите.
А ние се хилим и дълго мерим
отсечките леко криви.
После за миг потреперим -
и нищо… Но сме щастливи.
„Като порасна,” , казва Ваньо,
„дали като батко ще мога…”
Но днес още е твърде рано,
и първата детска тревога
в нова игра се стопява…
И прибираме сантиметрите.
„Я”, казвам, „две божи кравички!
Хайде да ги разлепяме…”
…Лято е. Чиста ваканция.
Нашите - долу по вилите.
А ние тука сме новобранци,
във всичко - и сме щастливи…
21.01.2012
УРОК ПО СМЪРТ
Още бяхме невинни деца, когато
съученикът ни Ванко умря.
Но някой учител решил бе, че децата
задължително трябва да видят Смъртта…
И ето ни- в дълга и тиха колона
крачим към Ваньовото къщ?,
за да си вземем със Ванко „последно сбогом”,
макар че на никой не му се ще.
Страшно… Обръщат ни се от страх червата,
уплашени бършем носа,
а на Емо най-страшно треперят краката,
нищо, че е най-едрият от класа.
„Тоя пък ходи кат на кокили!” -
казва някой отзад, и след миг
всички във смешни гримаси се хилим -
безмълвно - до тъмния идещ смразяващ вик
на майката, която не спира да вие
някъде съвсем близко пред нас,
и всеки зад този пред него се крие
от ехото в страшния час…
И влизаме в стаята тихо на пръсти,
и гледаме някъде настрани…,
и виждаме Ваньо със миглите гъсти,
кротко в ковчега да спи…
Смъртта, това е облекчено да отминем,
мигом забравили всичко назад.
О, вечността да си невинен
посред скръбта на този свят!…
12.02.2012
ПРЕГЛЕД
Аз помня онзи кабинет -
сестрата с бялата престилка,
таванът, белия тапет
и подът с бялата настилка,
и пръстите й - остър хлад,
слушалката й - на сърцето,
и аз треперещ, гол и слаб
със пулс подскачащ до небето,
виновен без вина, смутен
аз пиех розовото хапче
за да смиря сърцето в мен
от страх, от смърт, от кръв, макар че
било ме е ужасно страх
навярно само от сестрата,
от бялата й гръд, от грях,
от любовта и красотата,
от болката да съм голям,
от пръста й на мойта вена,
от пулса ми - мой срам и храм
на юношеската вселена!…
16.02.2011
