Анита Коларова

- Хей, скапаняци, кой от вас ми сви дезодоранта? - пита чорлаво същество от женски пол.
- Ама ти използваш дезодорант? - въпрос- отговор на един от „скапаняците”.
- Да, смръдльо!
/Освен „смръдльо” в САЩ най-обичаната дума е з а д н и к. Водещият 77-та церемония по раздаването на „Оскар”-ите /2005 г./ комик Крис Рок се обръща към присъстващите с думите: „Сядайте си на задниците”!/

Това е реклама тип „американско кино”, където задължително присъстват думи като горните. Тази реклама върви непрестанно по един от телевизионните канали. Рекламират някаква вафла, която няма нищо общо с дезодоранта, нито с използвания сленг. Милиони зрители, в това число деца и юноши, слушат, гледат и з а п о м н я т такива „приятни” обръщения, за да ги практикуват в ежедневното си общуване. Затова в училищата има такива „вежливи” бабаити, които говорят така и с учителите. Всъщност вежливостта у нас е отдавна забравено понятие.

Хората едва сдържат нервите си и превключват на други канали, заради рекламата на филма „Никита - Отмъщението”. Текстът е следният: „Тя живее, за да убива! Убива, защото върши това най-добре!” /текстът се казва с невъзможно гаден и заплашителен глас/.
В момента, в който пиша тези редове, чувам от синия екран за въоръжено нападение с а в т о м а т и в Перник. Къде живеем?

Ето, идва ред на рекламата за българския филм „Под прикритие”. То не са взривявания на автомобили и офиси, убийства от упор, изнасилвания, кръв, невероятни ужаси… Когато се изкаже мнение, че животът ни е извън контрол, че престъпленията в България са в повече за една малка страна като нашата, защото киното и телевизията имат, меко казано, някакво отношение към тях, все ще се намерят опоненти. Не била виновна нито рекламата, нито киното. Те били „изкуство”! Вече си мисля с отчаяние, че нито един български млад режисьор, ползващ субсидии за спечелен проект, не може да направи човешки филм, филм без горните „ефекти”. Вече 20 години „наваксваме” пропуснатото, което тоталитаризмът не позволяваше да показваме. Сега разбираме, че е имало защо.

Рекламата нахлу арогантно в жалкия ни бит и превзе ефира. Превърна се в индустрия. Знаехме, че ще бъде така, защото тя ПРОДАВА. Нищо лошо, но само на пръв поглед. Днес стотици напористи хора, а и наши големи актьори, се препитават с халтура и реклама. Колко от тия, които я правят, имат понятие от морал и естетика?

Огромен процент от рекламите са пошли, а пошлата реклама е ОТРОВА. Често тя не само продава ментета, но издига в култ дори престъпления. А това значи, че работи не За обществото, а Против обществото с весели, забавни и „невинни” средства за много пари.

Неотдавна слушах по радиото как журналисти и психолози търсеха мотивите за проявената жестокост от страна на студентите-убийци, за които вече забравихме по българския принцип „всяко чудо за три дни! Всички бяха единодушни за отговорността на семейството и училището, за липсата на положителни примери в живота. /Някога положителният герой в литературата бе задължителен, това се обяви за тоталитарно, и сега е задължителен отрицателният персонаж! - лично мнение!/

Горният съдържателен разговор бе прекъснат от една реклама, която бях чувала и преди - рекламата за поредицата български „риалити” романи. Реклама на Смъртта! Цитирам по памет: „Смъртта вилнее в къщата на разказвачите, нещата излизат от контрол!”…

С други думи - читателю, купувай? Сами разбирате, че предшестващият рекламата възпитателен /какъв анахронизъм!/ разговор с цялата му загриженост за младите се срути в един миг. Къде бяха разните му там отговорни редактори, програмни директори? Отровата на рекламата летеше в ефира, пиеха я неукрепнали още души. Ето защо се появиха побойници-деца и дори серийни убийци.

Призивът на БНР, програма „Хоризонт”: „Карай умно, стигни жив!” напълно се обезсмисля от честото до втръсване повтаряне на рекламата за „Шевролет”. Тя буквално гласи: „Натисни газта на най-големия американски автомобил със сто и петдесет коня под капака!”

Този текст, който нагло и безотговорно насърчава лекомислените скорости, съпроводен от специфичния шум на форсирана кола, превръща юношата, а и не само него, в „супермен”. Той повдига адреналина, разумните прегради падат, касапницата по пътищата е факт, с който никой до днес не успя да се пребори.

Отровни са и заглавията в афишите за театър и кино. Не съм крайна. Ето някои от тях: „Секс, наркотици и рокендрол” /представление, издържало най-дълго в афиша/, „Марихуаната на мама е най-добра”, „Монолози на вагината”, „Голи тела”, „Бардак”, „Няма да платим”, „Още веднъж отзад”… Не споря за качествата на пиесите, може и да имат такова, но заглавията са скандално- комерсиални.

Ние сме болно, много болно общество, кой знае защо наричано демократично. Каква демокрация е това да те правят насила воайор с формати като Биг Брадър ? Ама ако искаш, гледай! Така де, големите имат право на избор, но малките зрители имат ли усет за самозащита? А надписите като този „Филмът не се препоръчва на деца под 12 години” не са ли реклама?

Разумът ни се дава, за да държим под контрол низките си страсти и инстинкти, а не постоянно да ги гъделичкаме! Казано по-простичко, говорим едно, а вършим друго. Поне в България е така. Целта оправдава средствата! Това правило с пълна сила се отнася до политиците. Правилото на йезуитите те владеят до съвършенство.

Но нашите оръжия не са се изчерпали. Имаме, като данъкоплатци, право на гражданско неподчинение, което не използваме, както трябва. Вгледайте се какво правят гражданите млекопроизводители в Брюксел!