Георги Н. Николов

У нас българо-италианските отношения са проучвани системно във времето. Макар не всичко да е обхванато в такава степен, че да разкрива в детайли плодовете им за отдалечения вече ХІХ век. И разбира се: за следите, запечатани от тях в исторически и духовен план. В България, макар поробена страна, италианската култура прониква чрез науката, революционните идеи, поетическите постижения, а и с личното участие на български дейци в италианското освободително движение. Особено значимо е въздействието му върху българската емиграция тогава. Пример е “Млада Италия” - революционно-демократическо движение, намерило широк отзвук в редица европейски страни. В числото на които е и България, пламнала в освободителни копнежи. Под влияние на “Млада Италия” на Мацини нашите революционери образуват “Млада България”. Влиянието на Мацини и Гарибалди е значително. В “История на българската литература” Боян Пенев сочи същественото за това влияние и изтъква участието на българи в италианското освободително движение (1). За същото влияние на италианските герои е показателно и написаното от Любен Каравелов във вестник “Свобода” (2): “Примерът на Италия трябва да послужи и нам за полза на нашето бъдеще”. Тези надежди не са плод на безпочвено мечтателство, а на действително познаване на италианските революционери и практическата реализация на идеите им. Известно е, че по време на големите погроми над българското население по време на Априлското въстание Гарибалди оказва морална защита на поробените и дори иска да дойде в страната, за да защитава жертвите на турската свирепост. И само болест го възпрепятства да изпълни това си намерение.
Българските революционни дейци, както и техните идейни съмишленици от другите балкански страни, се отнасят не само с надежда и симпатия към Гарибалди. Но се изявяват и с дела, в които главното е подкрепата на прогресивните идеи на този велик не само за времето си човек. В румънския вестник “ВУЛТУРУЛ” (”Орел”) от 31 юли 1876 г., т.е. преди 136 г., е публикувано обръщение до Гарибалди, определено като “поздравителен адрес”. И където се сочи, че той принадлежи на “българските, босненски и херцеговински общества”. Тези кратки бележки, които в миналото са достатъчно ясни за тогавашния читател, днес не сочат точния брой на участниците и привържениците на “българското общество”. Авторите на “поздравителния адрес” са представители на поробените славянски народности. Те открито изказват благодарност на Гарибалди, че не остава безучастен към борбата им и че призовава съотечествениците си да “вземат участие в отчаяната борба”, която водят. Уверяват Гарибалди, че ще приемат помощта на италианските синове. Че с тяхна помощ ще победят вековните потисници, които са “врагове на прогреса и гражданските реформи”. В редовете проличава позицията на хора, които не оплакват жертвите от погромите от времето на Априлското въстание. А изразяват обща, гражданско значима позиция, в основата на която са поставени човешките стремления към свобода и прогрес. И точно затова е толкова по-ценно съдържанието на този “поздравителен адрес”.
При все, че съдържанието му е стегнато и кратко, то е богато на мисли. С възторжена характеристика за Гарибалди. Дадена му от хора, които са последователи на неговите идеи. Още първите редове изтъкват високата степен на уважение и признателност, присъща на българския обществен морал. Потвърждение са началните редове, в които е казано: “Поздрави и признателност на големия патриот на Италия, най-великият човек на днешния век, радетел на независимостта и свободата!” Адресът е твърде важен за устремите на хората от по-миналия век, както и за освободителните идеи на българските революционери. При все, че робството оказва задържащо въздействие, идеите на прогресивното човечество проникват сред българските дейци и стимулират борбата им за свобода. Ето, впрочем и самия текст:

“ВУЛТУРУЛ” (Орел), събота, 31 юли 1876 г.
ГЕНЕРАЛ ГАРИБАЛДИ получи тези дни поздравителен адрес от страна на българските, босненските и херцеговински общества, който Ви предаваме тук в пълен превод:
“Поздрави и признателност на големия патриот на Италия, най-великият човек на днешния век, радетел на независимостта и свободата!
Трогнат от нашите злочестини, Вие отправихте гласа си към целия свят; ентусиазиран от гения на свободата Вие се обърнахте към съотечествениците си и ги призовахте да вземат участие в отчаяната борба, която водим.
О! Хиляди пъти благодарим на великия мъж, който така направи да се почувства злощастието на потиснатите!
Вярвайте, че ще приемем с гордост в нашите редове смелите италиански синове, чиято кръв кипи така пламенно за правота и истина, за доброто на човечеството, за уважението, което се полага на истинската свобода.
Правото е с нас и Бог е с нас. С тяхна помощ ще победим нашите врагове, нашите вековни потисници, на които и великите сили гледат като на врагове на прогреса и гражданските реформи. С една дума ще разгромим заклетия враг на цивилизацията и модерното общество.
Ако разграничим Сърбия, България, Босна и Херцеговина, нашата политическа конституция няма да разсърди ни най-малко Европа, тъй като ще следваме нейните съвети. През всички превратности и на всяка цена ние искаме на свалим адското османско иго, което ни подтиска”.

Редовете са достатъчно красноречиви. Налице е документ за колективно отношение към политическата картина. За широко проявено признание на авторитета на Гарибалди, защото с идеите и делата си, той става изразител на тежненията на поробените славянски народи. Тук се коренят и нотки на парламентаризъм. На съпричастност към европейския начин на политическо мислене и надежда страдалците, които са сега под робство, да станат част от Европейската общност. На която и като териториална даденост безспорно принадлежат.
Приведеният поздравителен адрес е само част от символа „Гарибалди” в българската възрожденска преса. Италианският герой, предимно чрез препечатка от други източници, изказва мнението си за съдбата на Балканите. В частност - и за нашия народ. Струва ми се, че това е естествено. Нека си спомним, че на въпрос какво ще прави след освобождението на България, Левски отговаря: „Ще се боря за свободата на други народи!” И Гарибалди, и Дякона са символи за общочовешко добруване. За национално самооопределение, хармония и прогрес. Понякога ги забравяме, робувайки на делнична политическа конюнктура. Случва се, макар и жалко. Затова пък историческата памет, за разлика от нас, не забравя своите строители и знаменосци…

—————————–

БЕЛЕЖКИ

1. Б. Пенев. История на българската литература. Т. ІV, ч. І.
2. Л. Каравелов. “Свобода”, г. І, бр. 14 от 5.ІІ.1870 г.

(Българи в Италия и италианци в България. Приноси. - София : Демакс, 1997, с. 312-315.)