Капитолина Антоновна Кокшеньова, руски литературен критик, доктор на филологическите науки, е родена на 05.09. 1958 г. в Тар, Западен Сибир, Омска област. На 16 години заминава за Москва и постъпва в театроведския факултет на Държавния институт за театрално изкуство ” А.В. Луначарски” (ГИТИС). След като го завършва, постъпва там за аспирантура. Защитава кандидатска дисертация по история на руския театър от 20-те г. на XX век. Работила в театъра, пише статии, участва в самиздатски списания, вкл. театралното «Граал». Първите й публикации са самиздат. През 1990 г. излиза първата й книга «Раскольники и собиратели» за съвременния театър и новите процеси в него. Книгата предизвиква толкова бурна реакция в театралния свят, че театралната библиотека СТД предпочела да я откаже (при тираж 70 000 екземпляра). От 1990 г. е старши научен сътрудник в Института по Световна литература към РАН. Работи почти 20 години в Института, защитава докторска дисертация, написва десетки научни статии по история на руската литература, няколко книги, сред които монографията «Жанрът на трагедията. XVIII век. Проблемът на историзма». От 1989 г. е постоянен критик на сп. «Москва», а от 1993 г. ръководи отдела за култура на сп. «Москва». Автор на стотици статии в различни издания: списанията «Москва», «Наш съвременник», «Млада гвардия», «Лад», «Сибирски огньове», «Сибир», «Подем», «Стратегия на Русия», «Балтика», «Театрален живот», «Русия православна», «Нова Русия», «Коломенски алманах» и др.; във вестниците - «Труд», «Литературная газета», «Литературна Русия», «Руски писател», «Московски църковен вестник» и др. Лауреат на руската литературна награда «Братя Киреевски». Чете лекции в московските университети, библиотеки (обзори на съвременната литература), през 2002 г. - спецкурс за съвременната руска литература в Пекинския държавен университет и Шанхайския държавен университет (Китай), а също и в Института по повишаване на квалификацията на преподавателите по руска литература в Естония (Таллин), в Тартуския университет (2002, 2004). Участва в руско-полски творчески срещи във Варшава, Краков (1996, 2006). Изнася доклад за жените-писателки на Русия (Вера Галактионова и Лидия Сичова) на Международната женска конференция във Виена (август 2007). За книгата си «Руската критика» получава обществената награда «Карамзински кръст», присъдена от обединението на литераторите «Басткон» (2008). Член на Съюза на писателите на Русия.

Публикации:

Публицистика:

ВАСИЛИЙ БЕЛОВ, СЕЛСКИЯТ СИН/ превод: Стефка Тотева/ брой 46 декември 2012