Георги Н. Николов

Вече няма съмнение, че у нас тайно щъкат извънземни. Те избирателно облъчват „достойни” нашенци, пльоснати по високите управленски нива. Внушават им странни идеи. Които ни карат да мислим, че родните политици са изпечени уфолози в шантав балкански вариант. Вселенският разум, смлян в червата на Парламент, Президентство, правителство и държавни институции, продължава да смайва останалото тук-там население. Например - с идеята срещу инвестиран в икономиката 1 млн. всеки чужденец да получава с предимство българско поданство. Хрумката, без да е нова, е поредната тъпня всетъпейша. Къде у нас икономика? Помним, че бивша българска банкерка стори именно това в ЮАР и се превърна в полезен член на местното общество. Но това е в цивилизованият свят. Затова всички опити на тогавашния главен прокурор да я докара обратно в чувал, както се канеше, свършиха с фиаско. Фиаско чака и тази куха идея. Не се е още родил нормален инвеститор, който да строи врата на българския разграден двор. Тук всичко отдавна е продадено за стотинки: подземни и надземни богатства, енергийни и телекомуникационни структури, промишлени звена, апетитни горски масиви, огромни черноземни площи. Трудно някой тепърва ще почва на гола поляна. При законодателство, насочено единствено в угода на властимащи лобистки групировки. При корупция, изцяло разяла държавния организъм. С престъпност, заливаща страната в патологични мащаби. И с безобразно раздут чиновнически организъм, който сам си определя бонуси. Пресен пример е Комисията за борба с дискриминацията. Само след месец работа членовете й си раздадоха по 7 хил. лв. Защо именно, на какво отгоре, не стана ясно. Случаят не е изолиран. Миналата година това бе масова практика в министерства, агенции и комисии. Тази година ще е същото раздаване на едри комати, може би по-скришно. Уж от спестени фондове, икономии, надпланови постъпления и други познати дрън дрън. Но за ошушканото пенсионерско войнство празнични парици все още се търсят. Казано с две думи - митичният инвеститор ще е тук на куково лято. Заедно с парите от ЕС, тичащи към България в обратна посока. Очаквахме това да се случи с Гърция, но не би. Там ще посрещнат Коледа с радост и доволство. Тук - с куркащи стомаси. С дрънкане къде отивала тая държава. И с вехти надежди, че на следващите избори нещо ще се промени. В миризливата пиеска „Пременил се Илия, погледнал се - пак в тия”.
Все пак, промени в някои области може да има. Маргарита Попова предлага да отпадне наказанието „доживотен затвор без право на замяна”. Защото за нас била важна съдбата на всеки човек. Чрез превъзпитание и най-лошият се превръщал в кротко агънце, а в Скандинавия това милосърдие се практувало отдавна. Вярно. Само дето вицето спести, че същата практика, пак там, се отчита като прибързаност и недомислица. Видно е, че масовият убиец Брейвик, затрил 77 души, ще излезе на попрището жизнено в средата. Питаме се защо именно сега се лансира у нас такава идея? Кой стои зад нея и с какви задкулисни намерения? Хипотетично - защо не пуснат от затворите всички „превъзпитаващи” се изнасилвачи, обирджии, сводници, наркотрафиканти и всякакви още цветя на злото? Тъкмо парите за нови затвори ще се пренасочат към магистрално строителство. Или за запушване на бюджетните дупки от него. Защото хленчи друга нелицеприятна истина. Че майчица Европа далеч не възстановява всички наши асфалтови разходи. Правителството ги запушва от фондови натрупвания за социални дейности и резултатът е откровена мизерия. Но щом се обадиш в публичното пространство, ставаш лош. Комунист и Юда Искариотски. Подлога на ДС. И рушител на морала, с който управляващите толкова се гордеят. Но, както е казано в Библията, по делата им ще ги познаете…
Дошли като коректив на обществените язви, техни милости доразвиха идеята „не ме гледай какво върша, слушай какво приказвам”. А какво е то? Че вече четвърта година по върховете пърхат с криле непорочни ангели. Поредният партиен светец, уличен за конфликт на интереси, напусна Псевдонародното събрание. Защо досега се е спотайвал като бълха в гащи? Ами-и-и, защото сега е уловен. Но това било изключение. Обаче станаха много - за изнудване, за корупция и търговия с власт. Напускат Парламента през задната врата, но нещо взеха да се блъскат кой да е пръв. Веднъж уличени, трябва да си ходят. Съпартийците им от парламентарната група наричат това „нов морал”. Ние пък - „дебелоочие”. Но етикетът няма голямо значение. Важно е внушението, че щом си управляващ, си незаменим. Изключителен. Неповторим. И можеш да си тъпчеш кесията до пръсване, воден от национално отговорни мотиви. Може би това е причината днес да има две Българии. Едната: парламентарно-институционална, нямаща нищо общо с реалните потреби на държавата. Другата: на нане Гольо и стрина Запетайка. Те имат ясни задачи в управлението - да мигат на парцали при всеки нов данък и при избори да клечат край урните. Гласуването им всъщност не е от значение. Резултатите така и така ще бъдат подменени. Просто трябва да хързулнем Европа, че всичко е честно и почтено. Разбира се, това няма да е вечно. Днес средната възраст на населението у нас е 43 години. С трогателното единство между намалена раждаемост и увеличена смъртност от избори, както е тръгнало, не ще има нужда. То и сега за обикновения човек няма. Има единствено за глутницата партии. За политическите номади, препускащи от една банда в друга. И от уж независимите „народни” представители. За които антропологията и Ломброзо нямат разумно обяснение. А има ли живот след политическата смърт? Върху това гадаят на герберски боб в СДС след маскарлъците по избор на конституционен съдия. Както и другите им политически побратими - парламентарно представените и сега пръкналите се за голямо мляскане на държавната софра. Ако перифразираме Йовков ще споменем, че светът не е виждал по-страшно сборище, хукнало да управлява България. Едните, облечени в пари и услужливи закони, гласувани от тях заради самите тях. На други се виждат голите меса, но… временно. Докато нахлуят в сградата с надпис, че уж съединението правело силата. Плющят компроматни шамари. Развяват се досиета. Проливат крокодилски сълзи измислени патриоти, лягащи и ставащи с идеята за Шенген. Пред нея бледнее 30%-та, според Евростат, младежка безработица у нас. 14%-та инфлация. Броят на хората, агонизиращи под прага на бедността - там вече стана пренаселено. И още много проценти и статистики, недостъпни за мазолестото ухо на български политик. Важна е борбата за власт, подплатена с тлъсти доходи. Отдавна вече народ и държава се разминават в пространството. За да отклоняват общественото внимание медийни латерни с пот на чело носят вода от какви ли не информационни дерета. Колко е зле в Атлантида, Вавилон, Екваториална Африка и на остров Тамбукту. Как за подаръци по празниците ще пръснем три /!/ милиарда лв. На кои курорти дестинациите са за предпочитане и на кой пазар за постни сърми киселото зеле излиза най-солено. А също - как Крали Башмарков срязал лентата на реновирано боклукчийско кошче в село Запустялово. И как със закон държавата вече, вместо родителите, ще се грижи за тригодишните поданици. Как рано-рано в специални казарми ще открива, стимулира и развива заложбите им. И ще строи метро в столицата на Албания, преди нашето да е паднало. В новините не намират място други обяснения - защо акцизите за горивата поскъпват още в началото на новата 2013 година. Защо с всякакви законови хватки все по-малко хора на пенсионна възраст могат да се пенсионират. Защо здравната министърка не си отива след признанието, че не може да стартира обещаната реформа. Заедно със земеделския, социалния и с всички статисти от кабинета? Знаещи единствено да обясняват, че няма пари за нищо, освен за приближени до властта фирми. Вярно, някъде по света министри подават оставки. У нас подобни чудеса са забранени. Както казва Радой Ралин: „Нека друг да падне! Ако падна аз, може да загине скъпата ни власт”.
Осмислен от грабителски позиции, този вопъл е верен. Ала нам е все едно. Защото липсва коректив на бай Ганьовото прозрение, че ония по върха са ни обърнали на маймуни. Е, има маймуни и маймуни. Тия от „Анимал планет” хапват банани. Радват се на безплатна медицина и се размножават. Чичо нагъва фуражно зърно с чорба от търчи-лъжи, управленска немощ и европейско кукуригане. Намаляваме по брой и предлагаме жизнено пространство на всякакви съмнителни гости. Не да инвестират бабиното си хвърчило, а чрез концесия пак да лапат пачки. Ние също ще печелим. В страната има работни места за ваксаджии, магистрални труженички, политически лапни-шарани и религиозни екстеримисти. За зрители на безкрайни държавни щуротии - също. Тревожен факт е, че у нас намаляват магаретата. Защото народните избраници не могат на две магарета сламата (която също внасяме), да разделят. Нищо, в България двукраки, безсловесни, наивни, послушни клепоухи магарета да искаш. Все пак идват празници: подаръци за никого от нас няма да има, със, или без сърце. Що се отнася до хорцето, гладна мечка хоро не играе. И все по-често мисли за доматена революция…