Ирена Панкева

ГОЛИШАРЧЕ

Едно усмихнато юначе
сега е моята държава!
Усмихва ми се то,
обаче
до Бога вдига птича врява!
Това момченце голишарче
сега тримесечно е само.
Усмихва ми се то,
макар че,
когато порасте голямо,
укрепнало за полет вече
в епичния летеж за хляба,
навярно ще лети далече
от своята щастлива баба!

ХЕЙ, ОЧИЧКИ, СПЕТЕ!

Хей, очички, спете! Нощ е!
Лъже ви луната горе,
че навън е светло още!
Нито звук не трепва в двора!

Само в стихналия орех
някакъв объркан дух
се кокори и мърмори:
- Как съм гладен! Буху - бууух…
Зимата е бяла гъска
със пера от снежен пууух…
Тя в хралупата ми съска,
ще я глътна! Буху-бууух…

Нито звук не трепва в двора…
Че навън е светло още,
лъже ви луната горе!
Хей, очички, спете! Нощ е!